В пръвночалния план заглавието трябваше да бъде „Държавата на лебедите”, но заради Рангел Вълчанов, R.I.P., реших да го сменя. И биз това лебедите ще се споменават достатъчно често. Най-вече късошиестите.
В сряда в 15 часа хакнаха България. Сайтoвете на правителството (government.bg), повечето министерства, президентството (president.bg), висшия съдебен съвет, прокуратурата и ДАНС бяха свалени късно следобед. Функционираха само сайтовете на финансовото и образователното министерство, които единствено са без разширение government.bg, на парламента и на МВР. Тъкмо мислех, че и ние като Америка ще затворим, но като се мръкна, ги пуснаха. IT специалистите не са успели да изяснят причината за липсата на интернет и сривът на сайтовете с разширение government.bg. Причината обаче не бил сървърът, коментираха по-късно от пресцентъра на министерския съвет. Какъв сървър бе, алоу!
Впрочем, сряда се оказа калпав ден. Загина Джулиано Джема, един от актьорите, с които израснах. Почина Том Кланси, чиято поредица за Джон Патрик Райън и съпровождащите отклонения за някои от второстепенните герои вече е купчина два пъти по-висока от мен. И сега не знам дали въобще някак ще свърши последната му книга „Жив или мъртъв”. А вестниците изписаха куп глупости за творчеството му.
Но какво друго може да се очаква от журналята…
Така наречената четвърта власт много на сериозно прие новия български сериал „Четвърта власт”. Грамотността блика отвсякъде! Ивет Добромирова (тая не я знам) пише „имаме само лоша пр-ка.. къде ни е антипода?! Nayo, Stoyanе, какво правим?”. Алоу, журналистката, къде са ти главните букви, къде ти е пълният член, колко са точките в многоточието? Баси тъпотата! То да беше само таз, с китка да я накичи и с мед да я намаже човек. Елена Кодинова (тая поне я знам) се възмущава „Значи, разни хора, които не са написали една дописка през живота си – да не говорим за анализ, коментар или разследване – се чувстват ужасно ОК да се гаврят с чисто професионалното възмущение на хора, прекарали от 10 до 20 години в тази професия…”. Изречението продължава още, но на мен мястото ми е по-ценно. Полина Паунова (понякога ми харесва как пише) обобщава „Като цяло – има какво да се гледа, да видим колко истории са „адаптирали”. Няма какво да се хейти”. Боряна Йотова (мисля, че тая е от „Медиапул”, но не се ловя на бас) вопие „Няколко часа след излъчването на първите два епизода на новия сериал на БНТ „Четвъртата власт“ искреното ми забавление от видяното във филма отстъпи място на по-сериозния поглед върху причината защо тази продукция е смешна за всеки професионалист”. Да бе, професионалист… Лебедът даже правилното заглавие не знае.
Те как пише професионалист. „24 часа”, вторник, Димчо Райков. „Мъж с инсулт избяга от болница, извървя 4 км, блъсна го кола и оцеля в неделя.” Защо точно в неделя – не знам. Можеше да оцелее и в понеделник, например, ако началото е сложено в четвъртък, да речем. Пак същият професионалист, малко по-нататък. „В болницата бил докаран с кървящ скалпел и много рани и охлузвания по лицето и крайниците.” Всеки скалпел може да кърви, ако е изваден от нечие тяло. Разбира се, преди това някой трябва да го е забил в него. Но да разкарват хората насам-натам с кървящи скалпели, е, най-меко казано, идиотизъм.
Грамотността се свежда до три елементарни познания – къде се пише пълен и непълен член, къде се поставят запетаи и къде са главните букви. Това е! Останалото е четене и писане, но в никакъв случай не е грамотност. А, забравих – трябва да се знае и какво означават самите думи. И да се прави разлика между скалп и скалпел. Явно този професионалист даже „Винету” не прочел.
Сериалът е правен за зрителите, а не за журналята. Обикновените хора не намират кусури. Не че критикарите са необикновени. Същите са, само че нека първо научат българския език, а… Само се чудя какво прави Валери Найденов сред тия късошиести лебеди. Карай…
„Носенето на прекалено стегнат колан увеличава риска от развитие на рак на гърлото, предупреждават шотландски експерти”, пише в „Новинар”. Аз пък си мислех, че пушенето може да направи това. Но по тая логика излиза, че и киселото зеле може да е предпоставка за нещо канцерогенно. Затова трябва да се употребява с екологично чисти продукти, за предпочитане двойно преварени и с по-малко съдържание на вода.
Емил Хърсев разсъждава „Преди сме произвеждали 10 млн. т домати годишно. Средно по 2 евро цена за кг – ето ви 20 млрд. евро”. Просто като фасул! Ако произведем и 10 милиона тона краставици – те още 20 милиарда. Като турим и 10 милиона тона чушки – надминахме Китай по БВП на калпак. 10 милиона тона боб вече идва малко ексик, защото можем да се издушим.
Имаше навремето близо до нас един плод-зеленчук – барачка два на два, а продавачът беше мъж поне двеста кила. Веднъж му бяха докарали зеле в такова количество, че бараката беше почти затрупана. Връз купчината седи продавачът с мрачно лице и пуши. Идва някаква бабка и пита учтиво „Извиньете, иматье ли зьелье?”. Оня я поглежда под вежди и отвръща троснато „Те го те под гъзо ми”.
Та и ние така – ще чучнем връз десетте милиона тона домати и ще чакаме да мине някой да му ги продадем по две евро килото. Зер сме на кръстопът, все ще се намерят мераклии. Лебеди…
В сряда народният представител от БСП Минчо Минчев набута колегите си от ГЕРБ в българската литературна класика. „Вие сте като Араламби на Радичков – нищо смислено не предлагате на тоя народ”, рече той. Героят на гения от Калиманица в пиесата „Суматоха” казва „Няма нищо по-хубаво от това да се развяват знамена и да се скандира”.
А сега да си починем, пак с Йордан Радичков.
„Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола. Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление: „Лебеди мои!“ Нищо лично, просто откъс от „Верблюд”.
Айде чао! Точно преди десет години Деян Енев написа „Въпреки че Рангел като всеки „старши пазител на тайните” знае най-важната тайна в изкуството – че истинският филм се състои от онези неща, които са наужким. И тук с гордост повтаря думите на петгодишния си внук Велян, подсказал му епизод, свързан с една риба, която живее във водата, но ходи до слънцето и се връща, а друга една си живее през цялото време в гората…”
Айде чао! До следващия петък. Пък не търсете толкова гарез на лебедите. Всичко е само филм. „Това е филм за един мъж и една риба./ Това е филм за драматичната връзка между човек и риба./ Мъжът стои между живота и смъртта./ Мъжът мисли./ Конят мисли./ Овцата мисли./ Кравата мисли./ Кучето мисли./ Рибата не мисли./ Рибата е няма, безизразна./ Рибата не мисли, защото рибата знае всичко./ Рибата знае всичко.” Горан Брегович и Емир Костурица я изпълниха в „Аризонска мечта”. Пее я и Иги Поп. Това е.
