Илия Кьосов е изпълнителен директор на „Вратица-Враца” от 8 юни 2011 година. Преди това е управлявал три текстилни предприятия. Работи в бранша повече от 20 години. Роден е във Велинград. Завършил е висше образование във ВМИ „Ленин”, сега Технически университет - София. Семеен, с три деца.
Господин Кьосов, отбелязвате 50 години от създаването на „Вратица”. В миналото столетие предприятието беше сред перлите на промишлеността във Враца. Сeга обаче картината е друга. Защо приехте да управлявате „Вратица” днес, когато времената са тежки?
Поех да управлявам това предприятие през юни 2011 година с мой екип. Новата структура изградихме с част от управленския състав преди. Дошъл съм тук не за да си губя времето, а по някакъв начин „Вратица-Враца” да се запази работеща и да функционира нормално. Изготвихме своя стратегия и план, за да може да се приведе фабриката от губеща във вид, който да е адекватен на пазарните условия.
Какви са основните цели на стратегията?
Основните цели са предприятието да бъде изцяло реконструирано и модернизирано. Да бъдат въведени в производството нови машини и нови технологии, които са високоефективни и дават възможност при пазарни условия фирмата да съществува. Наред с това, да бъде оптимизиран съставът. Това действително е едно предизвикателство, защото моята задача е да вдигна на крака това предприятие.
Какво беше финансовото състояние на “Вратица”, когато поехте управлението й?
Когато поех предприятието, то беше в много тежко състояние, почти беше спряло, без програми за следващите месеци, без наличие на финансови средства и суровини, с източени и незавършени производства. Фактически фабриката беше пред фалит.
Не тръгна ли и процедура за обявяването й в несъстоятелност?
Не, никога не е тръгвала и не е имало такава процедура. Но след 2003 година не са правени никакви инвестиции и фирмата беше в много лошо състояние с технологии на много ниско ниво и с висока енергоемкост. Вследствие на това се получаваше продукция с много висока себестойност, доста над пазарните нива.
Но, предачното производство беше с много модерно оборудване и една от гордостите на предприятието, защо се стигна до закриването му?
Така е било през 90-те години, но при сегашните условия, преденото в една такава комбинатна структура е неудачно и това дърпа ефективността на производството надолу. Затова първата задача, която изпълнихме е прекратяване на производството на прежди и ликвидиране на предачния цех. По този начин месечно реализирахме разлика от порядъка на около 25 000 лева. Преденето ни даваше по-висока себестойност в сравнение с това, което правим в момента.
Преди се отчиташе като предимство напълно завършеният цикъл на производство. Какво всъщност остана от старата “Вратица”?
„Вратица-Враца” е фирмата, която аз управлявам. Образувана е през март 2010 година, като са слети „Вратица”-ООД и „Широкопечатен текстил”- АД. Ние сме може би единствената фабрика в България, която покрива цялата гама от платове – памучни, памучен тип и смесени платове. Произвеждаме платове с ширина от 40 см до 310 см и платове с маси от 35 г до 450 г на квадратен метър. Предприятието е с персонал около 200 човека в момента, а го поех с 305. Оптимизирано е максимално, като са освободени хора, които са неефективни в структурата – помощен и административен персонал, помощни звена в самите производства, които не са полезни. В това число влизат и съкратените в предачния цех, около 36 човека. По този начин имаме една оптимизирана структура. Захранваме се с прежди от внос и производство на ишлеме във фабрика в Бяла Слатина.
Това осигурява ли по-добра рентабилност на крайния продукт и необходимата конкурентоспособност на пазара?
Безспорно по-добра рентабилност, както казах, средно около 25 000 лева на месец. Това дава възможност за гъвкавост в нашата производствена програма и за един по-широк кръг клиенти. Още от самото си създаване „Вратица” е структурирана като фирма за производство на платове за спално бельо и изделия за домашен текстил. С въвеждането на нови машини и технологии изместваме центъра на тежестта и даваме възможност асортиментът да се разшири. По този начин привличаме нови групи клиенти и с новите технологии и техники навлизаме в пазара на специални облекла, на пъстротъкани артикули, на специални артикули, които са от среден и висок клас.
Намирате ли пазари и каква е конюнктурата във вашия бранш?
Пазари има, но конкуренцията е изключително голяма. На практика се конкурираме на международния пазар с фирми от далечния Изток и Турция. Това е изключително трудно, защото работим без всякаква помощ от държавата, докато нашите конкуренти имат дотации под различни форми и други облекчения. Това им позволява да снижават цените. А при нас няма нищо. Даже нещо повече, режимът в България е такъв, че дава възможност за нелоялна конкуренция вътре в страната. Допуска се да влизат контрабандно и нерегламентирано различни изделия и стоки, без защита от мита и други такси. Другото, което ни създава проблеми, е че много малки фирми са директни вносители по разни карго пратки, не плащат мита, не плащат ДДС и ние трябва да се конкурираме с тях. Няма как да се борим с такава система, трябва да се въведе ред.
Какво според вас трябва да направи държавата?
Държавата трябва да се намеси много сериозно. Това важи за всички групи стоки от няколко отрасли, не само за текстила.
При тези условия как е структуриран пазарът на „Вратица”?
Директният ни износ е около 40-45%, останалото е за вътрешния пазар, основно фирми, които произвеждат изделия с наши платове и индиректно продукцията пак отива за външния пазар. Или ако трябва обобщено да го кажа, ние сме експортно ориентирани, като 80% от продукцията заминава за износ. Основни купувачи са фирми от Европейския съюз в Германия, Италия, Австрия и някои други страни.
Каква е събираемостта на вземанията, които имате и погасявате ли задълженията си?
Събираемостта на нашите вземания е много добра, нямаме несъбираеми вземания. Но по отношение на задълженията нещата не стоят добре. Натрупаните задължения са много големи. Има към банки и към фирми доставчици и трябва да ги обслужваме. Подписали сме споразумения за погасяване с 90% от доставчиците и е много тежко в момента. Това ни създава допълнителен проблем, защото не можем да акумулираме повече оборотни средства, за да започнем да вдигаме постепенно обемите.
Наистина ли има спад на работните заплати и проблеми с редовното им изплащане?
Откакто ние управляваме структурата има увеличение на работните заплати средно с около 35% . Общо в текстила заплатите са ниски, но повишаването им веднага ще доведе до увеличаване на себестойността и цените, при което ще губим пазари. Целта ни е да постигнем по-добро заплащане с увеличаване на производителността, с въвеждането на нови технологии и автоматизирани системи на управление. Работната заплата трябва да нараства за сметка на увеличаване на производителността.
Защо буксува диалогът ви с КНСБ и работите без да има подписан колективен трудов договор за т.г.? Къде е проблемът?
При нас има синдикални секции на КНСБ и Подкрепа и диалогът ни никога не е прекъсвал. КНСБ прекъсна връзката след като отказах да бъде подписан колективен трудов договор. Една от причините за лошите финансови резултати е даването на твърде много привилегии с подписването на колективни договори. В резултат на това през годините са се трупали много допълнителни разходи. Това са пари за присъствени дни, за храна, за пенсиониране… Твърде много привилегии, придобити с предишния колективен трудов договор. При ситуацията която сварих, беше невъзможно това да продължи. Ако бях приел предложенията на КНСБ, това означаваше да увелича годишно разходната част на фирмата при база 250 човека с 470 000 лева. Категорично заявих, че няма да подпиша този вариант. Това породи и негативното отношение, което се демонстрира от различни структури на синдиката.
Готов ли сте на нови преговори за 2014 година и при какви условия бихте стигнали до подписването на колективен трудов договор?
Дали има или няма подписан трудов договор, не е толкова важно. По-важното е какво правим за работниците. Аз съм инициатор на много неща, без да има такъв договор. Той може да се подпише тогава, когато финансовото състояние на фабриката позволява това да се случи и да се дадат привилегии с него. В едни условия на оцеляване и на възстановяване на производството, няма как да се осигуряват привилегии, с които да се отежнява финансовото състояние.
А каква е перспективата за предприятието?
Когато има ясни цели и изпълняваме това, което сме набелязали, има бъдеще. Проблемът е в това, че трябва да се работи системно и непрекъснато във вярната посока. Да не се спира. Процесите стават бавно, финансово нещата се подобряват, но за да бъде една фирма печеливша, трябва да се свърши още много. А когато сме подобрили значително качеството, разширили сме асортимента, се увеличава и възможността ни за реализация. Лошото е, че трябва да се съобразяваме с цените на пазара. Ние не можем да диктуваме цените. Трябва да се стремим да постигнем себестойности, които са под пазарните нива, за да можем да оцелеем. И това правим. В резултат на изпълнение на програмите за развитие и инвестиции, приети от нашия съвет на директорите, имаме много сериозни подобрения. От 2011 година досега сме снижили разходите за газ при равни условия около 3 пъти. Това е резултат от комплекс изпълнени задачи – въвеждане на нови технологии и нова организация на производството. Ефектът, който вече имаме в апретурата е повишаване на производителността 3 пъти. В 2012 година сме инвестирали 240 000 лева собствени средства и средства, които сме успели да акумулираме от други странични източници. За тази година планираните средства по бюджета за развитие и инвестиции са 277 000 лева. Изпълняваме програма с 24 основни задачи, от които 12 вече са постигнати. Важното е, че сме стопирали потъването на фабриката и тя почва да излиза от това състояние.
Какви са вашите пожелания към колектива на „Вратица” по случай 50-годишния юбилей?
Пожелавам на всички много здраве! Искам всички наши работници и служители, както и бивши, които милеят за „Вратица”, да ни повярват. Предприятието има бъдеще. Трябва да ни повярват, защото нямаме друг път, нашият път е развитие напред и нагоре!
