д-р Петко Димитров, началник на Първо вътрешно отделение в МБАЛ „Христо Ботев” – Враца.
10 години е бил отговорник на интензивния сектор в отделението. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология, и болести на обмяната на веществата. Участвал е в много международни симпозиуми и конгреси в Ниш, Индианаполис, Истанбул, Солун, Кейптаун, Амстердам и Виена.
Доктор Петков, какво трябва да се знае за диабета?
Диабетът е социално значимо заболяване. Когато бях студент 2.5% от населението на България беше засегнато, сега този процент се увеличи, достига 12. Държавата харчи милиони за лечение на болните от диабет. Във врачанската болница е пълно с пациенти, страдащи от диабет. Но това е само върхът на айсберга. Има много хора, които живеят с болестта, но не знаят. Захарният диабет е много сериозно заболяване, което протича през целия живот. Той е два вида – тип 1 и тип 2. Тип 1 е младежки диабет, който е рядък. А тип 2 е възрастов диабет. Името е общо, но заболяванията не са еднакви. Тип 2 е в рамките на метаболитния синдром и е най-разпространен в света. Захарният диабет е много коварно заболяване, тъй като заболелите са в добро общо състояние, няма симптоми. Има случаи, когато пациент 10 години живее със заболяването и след този продължителен период се оказва, че е носител на болестта. Понякога се случва на такъв пациент ампутация на пръст или крак. Практиката дава пример и със започване на диализа, в някои случаи последствието е слепота. Коварна болест е захарният диабет, дори пациентът да спазва лекарските предписания или медикът да е най-добрият, тя има неумолим ход и неминуемо води до увреждания - предимно съдови и на нервната система. Вследствие на което кръвоносните съдове се стесняват и затварят, а този процес води до гангрена, ампутация, хемодиализа, инфаркти и инсулти. Това е подмолно заболяване, а населението поради липса на информация, се лекува само. Болните не спазват необходимия хранителен режим и не приемат лекарства. За съжаление, това е масово явление в България. Затова във всички отделения на МБАЛ „Христо Ботев”, като се започне Първо вътрешно и се изредят хирургичните отделения, неврология и кардиология – половината пациенти, лекуващи се в тях, са диабетици.
Какви са симптомите?
Симптомите ги знае цялото българско население. Съхнене на устните и на езика, което довежда до жажда, т.е. пиене на много течности, често уриниране и понякога сърбеж по тялото. Това е основната симптоматика, по която се познава заболяването. Те трябва да накарат човек да отиде на преглед и да се изследва. Най-общо казано – истината е в профилактиката и в контрола на заболяването.
Как протича заболяването?
Започва се със затлъстяване, хипертония, оттам нарушение в обмяната на веществата, висок холестерол и триглицериди. След това идва захарната болест, и високи нива на пикочна киселина. Тип 2 на захарния диабет се проявява при по-пълните хора и при тези в напреднала възраст – над 40 години. При него повече от половината от пациентите имат в рода си диабетик, което е генетичен маркер, т.е. наследственост. Тип 1 или „мършав диабет”, както го наричат, е сред слаби пациенти и там наследствеността е под 50%. Статистиката показва, че при 100 диабетици - 15 са болни от тип 1, които са младежи и на инсулин, а останалите са заболели от тип 2.
Как се лекува диабетът?
Започва се с хранителен режим, след това се назначава перорално лечение и с напредване на възрастта се въвежда инсулин. Основно лечение е физическата активност. Най-важни са три фактора за борба със заболяването – физическа активност, хранителен режим и прием на медикаменти.
Важна ли е профилактиката?
Хубаво е да се провежда профилактика, а не да лекуваме усложненията от болестта. Държавата и здравната каса отпускат пари на всеки личен лекар веднъж годишно да направи липиден и кръвно-захарен профил. Но всъщност това не се случва, затова и отделенията са пълни с пациенти. Населението не притежава необходимата здравна култура. Много по-евтино е да се прави профилактика. Изчислено е, че усилията, които се влагат да се обучи пациентът и да се провеждат профилактични прегледи, водят до спестяване на милиарди.
