Той е от малцината в бранша, рискували да заложат името си като гаранция за качеството на предлаганата продукция.
Инж.Иван Стефанов несъмнено е един от авторитетите в хранителната индустрия. Зад гърба си има повече от 30 години в сферата на месопреработването.
Дългогодишен стопански ръководител е на „Родопа” - Горна Оряховица в периода, когато държавното предприятието задоволява изцяло нуждите на пазара с прочутите горнооряховски деликатеси.
През 1998 година основава своето еднолично дружество „Стефанов-Иван Стефанов”. Днес производствената му база е сред най-модерните в страната, а фирмата му се нарежда сред първите десет в производството на сурово-сушени колбаси и деликатеси. Продуктите с марка „Стефанов” са и сред най-награждаваните. Деликатесите на горнооряховския производител са заслужили дузина златни отличия от специализираното изложение „Месомания”. Във витрината с награди прави впечатление и златният медал от пловдивски панаир. Взискателното жури го присъжда за „Домашна сушавица”. Продуктовата листа на фирма „Стефанов” наброява над 80 изделия, а повече от половината са собствени разработки.
Самият Иван Стефанов нееднократно е награждаван за своите иновации и приноса си в развитието на българската икономика.
Неговото дружество е носител на наградата „Гепард” за динамичното си развитие през 2009 година.
Инж.Стефанов, нямахте ли известно колебание, когато решихте да заложите на собственото си име като търговска марка за продукцията, която реализирате?
Нито за миг. Репутацията и компетенцията, които бях създал през годините, бяха основният капитал, с който стартирах собствения си бизнес. Име в бранша се създава трудно и лесно се компрометира. Необходимо е постоянство и ежедневно доказване на пазара. Смятам, че за този период спечелихме доверието на потребителя, намирайки оптималния баланс между цена и качество. Това, което остава скрито, е добрият екип, който също стои зад продукта и е задължително условие за успеха в една фирма.
Особено по отношение на маркетинга аз обичам да работя с млади хора, които раждат идеи и бързо вземат решения.
Колко години са необходими за изграждането на един добър технолог в сектора на месопреработването?
Изграждането на един технолог е бавен и сложен процес. Аз самият работя повече от 30 години в този бранш и продължавам да се уча. Най-малко 15 години са необходими за създаването на един специалист, който да има самочувствието на добър технолог. Строго индивидуално е, защото се изисква ежедневна работа за усъвършенстването в професията. Постоянно излизат новости, трябва да се чете, а след това да се интегрират в производствения процес.
До каква степен има място за творчество и експерименти във вашето производство?
Клиентът иска разнообразие и в същото време българският потребител остава консервативно настроен, когато става въпрос за традиционни вкусове като месните изделия и деликатеси. Отделяме много внимание в новите разработки преди да ги предложим на пазара.
Преди години вие буквално взривихте пазара, лансирайки продукт с провокативното наименование „Еротичен колбас”. За него се твърдеше, че едва ли не въздейства върху половата мощ на мъжете и засилва желанието в нежния пол.
/Смее се/ Не беше само търговски прийом и не сме излъгали. Специфичното беше използването на бразилска подправка, която се отразяваше положително върху добрия тонус. Дадохме си сметка, че да наложим на пазара екзотичен вкус като този ще е необходим много сериозен ресурс за масирана реклама и разяснителна кампания. Трябваше да обясняваме, че тази подправка няма странично влияние и е напълно безвредна. Преценихме, че за нас към онзи момент не е оправдано да отделяме толкова внимание и да се фокусираме върху едно отделно изделие. Мисля, че просто пазарът тогава не беше готов за нещо подобно, но пък натрупахме безценен опит в иновациите.
Как се отрази на пазара навлизането на водещите европейски вериги? Остава впечатлението, че техните условия буквално извиват ръцете на българския производител!
В никакъв случай не би трябвало да правим събирателен образ на веригите. Некоректни търговци има както сред българските, така и сред чуждите компании.
Има чужди вериги, с които се работи изключително приятно и успешно. По-скоро навлизането им засегна малките квартални магазини. Няма как да не работим с водещите търговци, тъй като те са в състояние да предлагат възможно най-широката гама от наши изделия, а те вече надхвърлят 80 продукта. Едно квартално магазинче не разполага с подобна търговска площ. Това не означава, че ние делим нашите търговци на малки и големи. Напротив, ние се стремим да стимулираме техните активности, а от това печели крайният потребител.
Компрометира ли се опитът да бъде наложен единен стандарт за качество в месните продукти и изделия? Сякаш интересът към единия бранд „Стара планина” вече напълно затихна.
БДС е универсалният стандарт за качество. Няма как продуктът ти да бъде евтин, ако спазваш условията, заложени в държавния стандарт. Затова смятам и твърдя, че БДС е работещият стандарт, на който трябва да се доверим.
Инж. Стефанов, може ли да се каже, че има някаква долна граница, която да ни подсказва, че под тази цена не купуваме и съответно не консумираме истински суджук и луканка?
Вероятно има. Моят професионален опит подсказва, че няма как да сложите на трапезата си качествен суджук и луканка на цена под 20 лева за килограм.
Много ваши колеги оцеляват, произвеждайки собствените марки продукти на големите вериги. Предлагали ли са ви подобна възможност?
Да, имал съм такива предложения, но аз съм инвестирал всичко в собствената си марка. За 15 години смятам, че клиентът разпознава и търси продуктите с марка „Стефанов”. Смятам, че една от положителните страни на нашата дейност е, че ние не залитнахме в производството на масови продукти като малотрайни колбаси. Специализирали сме се и сме се наложили като производител на трайни сурово-сушени колбаси и сме се сегментирали в средния и високия ценови клас на изделията. Едно от нещата, с които не бих си позволил компромис, е доверието на клиента.
Вие сте човек със солиден опит в бранша. Какво е обяснението ви за носталгията на по-възрастните хора към вкуса на колбасите от годините на социализма?
Ние по природа сме си носталгично настроени. Факт е, че в онези години в месокомбинатите работихме само с прясно месо. Вярно е, че това е и условие за по-добър вкус. Днес обаче няма как да работим с изцяло българска суровина. Буквално за седмица у нас може да бъдат изклани всички месодайни животни. Ние работим с месо от Европейския съюз, залагайки на едни и същи проверени доставчици.
Кой е най-търсеният ви продукт през годините?
Телешки суджук, филе „Елена”, врат „Арбанаси”, домашната сушавица.
А вие лично с какво посрещате гостите си?
Всичките ни изделия ми дават повод за професионално самочувствие, но за добри приятели винаги имам пастърма, филе „Елена” и суджук. Гордея се, че пазя автентичния вкус на суджука, който приготвяме от 100% подбрано телешко месо.
