От кога не сте идвали във Враца и защо приехте да дойдете днес?
Скоро бях във Враца. Идвам днес, когато се провежда традиционният врачански панаир. В тези дни се събират най-много хора и ще мога да се докосна и повеселя заедно с всички мои почитатели в града. За мен
Враца е един много скъп и мил град.
Имам много приятели тук. Хората са много сърдечни и топли. С годините съм се убедила в едно, че врачани знаят как да се веселят. За мен винаги е огромно удоволствие да изляза и да пея за тях, защото взаимно се допълваме. На врачанска сцена емоцията ми като изпълнител е голяма.
Казват, че вие сте основател на попфолка в България. Трудно ли беше началото и приемате ли това определение?
Не бих казала, че е било много трудно. Като цяло, във всяко едно ново начало има малки трудности и изпитания. При нас сякаш имаше глад точно за тази музика. За времето си това беше нещо ново, нещо непознато и в същото време много интересно за хората. Ние изпълнителите преминахме като Апостоли по цяла България,
почти за без пари пяхме,
както се казва. Но по този начин наложихме тази нова и хубава музика. Смятам, че тогава успяхме да запълним тази ниша, която липсваше в музиката. В тези времена се слушаше само сръбска музика.
Каква беше първоначалната идея за това ново начало?
Идеята беше за една песен на фолклорна основа, която да бъде новата вълна в страната ни. Трябваше да бъде в съвсем по-друг стил, така нареченият модерен фолк. Имаше много почитатели, имаше много хора, които ни търсеха и аз си мисля, че не е било напразно. Сега, когато пея пред моята публика, хората се сещат за песни от това време, от времето на изгрева на така наречената нова вълна. При мои участия публиката иска да ги изпълнявам, което означава, че има все още живот в тях. Питат ме дори защо не ги пееш тези песни, например „Приятели”, „Без любов” и други. Има песни, които хората свързват с дадени моменти и със свои спомени. Може и някаква носталгия да е по това време, но са наистина хубави и стойностни песни. В началото музиката беше такава.
Връща ли се музиката в момента към песните с това народно звучене? Вече има песни, в които са прокарани такива фолклорни елементи. Смятате ли, че ще се върнем към този тип музика?
Аз лично харесвам новите неща, експериментите, защото действително не трябва да оставяме извора на българския фолклор. Трябва да се правят нови неща, но когато вкарваме такива елементи от емблематични народни песни, трябва да бъдем много прецизни, и ние изпълнителите, и авторите на музиката. Публиката, която знае тези песни и ги харесва по една или друга причина е малко скептично настроена към това. Трябва да се пипа много тънко, както се казва с бели ръкавици, за да се получи един стойностен и успешен музикален продукт. Най-вече, за да не се наранят критериите на фолклорната публика, а в същото време да се завладее и по-младото поколение, което да се запали по това звучене.
Може ли по-младата публика да оцени един такъв музикален експеримент, който е смесица между модерна музика и фолклор?
Не трябва да са насочени само към пошлото, към лесно смилаемото, към песните, които са кич и които бяха завладели по време пространството. Според мен,
едно поколение изгуби културния си облик
в този период именно по тази причина. Тогава кичът се свързваше с чалгата, но самата чалга не е мръсна дума. Категорична съм в това. Не знам защо я използват с този смисъл. Просто в един период чалгата и кичът вървяха ръка за ръка. Мога да дам пример с песен като „Йовано, Йованке”. Това е чалга, даже тя се води като стилистика сватбаро-чалгийски стил, познат сред музикантите. В интерес на истината, песента, която се черпи от извора, трябва много стойностно и добре да се обработи. Иначе аз съм привърженик за хората и за младото поколение да остане това, което е чисто, бисерно, изворно, за да знаят какво е имало през годините - истинският фолклор.
Освен че сте и невероятна певица, пишете и текстове. Какво ви вдъхновява през всичките тези години откакто сте на сцена?
Пиша и текстове и музика. Вдъхновява ме всичко човешко. Любовта, битовите теми от ежедневието. Темите за раздели, за болка, за тъга и за радост. Всичко онова, което вълнува хората, всичко което е изживяно.
В този ред на мисли, писали ли сте музика за други изпълнители?
В интерес на истината много пъти са ми казвали, може ли да ми напишеш една песен. Дори да имам желанието, не мога. На мен песента просто ми идва отвътре. Аз трябва да знам нещо за човека, за когото пиша дадената песен, музика или текст. Иначе остава просто една игра на думи и на ноти, но не се получава. Няма го живота в песента. За да докосне хората, голямата публика, песента трябва да е преживяна. Ако не от създателя на текста и музиката, то от самия изпълнител, който трябва да е преживял тази тема лично.
Завършили сте актьорско майсторство, но излизате на сцената като музикален изпълнител? Кое е истинското ви призвание в живота?
Смело мога да кажа, че и двете неща чувствам като свои призвания. От малка съм на сцената - и на музикалната, и на театралната. И двете неща вървят ръка за ръка. Всичко се допълва взаимно. Мога да кажа, че и народни танци съм играла дълги години, играла съм и модерен балет. Всичко това за мен е от голяма полза сега, когато съм на сцената.
Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Конкурент” и кога публиката във Враца отново може да ви очаква?
На читателите на „Конкурент” пожелавам най-вече здраве! Желая им го от все сърце! Това е най-важното нещо, което човек трябва да притежава. Без него сме за никъде.
Здраве, любов и добрина!
Винаги съм го казвала. Когато човек направи зло и се обърне назад, той самият усеща, че е наранил единствено и само себе си по този начин. Затова правете добрини, обичайте се и аз ви обичам! Ще пея за вас и винаги когато ме поканите, ще идвам във Враца с отворена душа, сърце и нова песен, за вас врачани!
