Видинската синагога за втора поредна година оживя по време на арт феста „Водна кула”. Тазгодишното издание е „Арт фест на път” и е с интернационални артисти. Фестивалът започна в София под мотото „Временно защитени пространства”. Той обедини усилията около облагородяването на няколко стари сгради с особено значение за българската култура. През септември всяка година проявата потегля на път из България със съмишленици от страната и чужбина.
Първата спирка беше във Видин, където артисти от САЩ и България ползваха синагогата, за да покажат аудиовизуални представления и интерактивни инсталации. Американците от групата „Со фар Чанел”, Мара Голдуин и Максфилд Гасман показаха интерактивна инсталация „Радио сxаx” /схах на иврит е „шах”/. Според идеята им, по малки радиоапарати, разположени из целия еврейски храм, звучеше радиопредаване на старо еврейско наречие, сякаш се излъчва на живо в момента. Гости от Израел пък бяха направили „суки” /временна колиба на открито/, с която отбелязаха началото на юдейския празник Сукот. Той е празник в юдаизма, с който евреите отбелязват 40-те години, през които древните евреи са се лутали из пyстинята, преди да стигнат до Обетованата земя. Във временните съоръжения на открито се ядат плодове в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл, и завършва със Симхат Тора /Тора значи „радост”/. Симхат Тора е обичай, с който евреите празнуват завършването на ежегодното четене на Тората и започването му отначало. Технически това е отделен празник от Сукот. Заради присъствието на граждани от Израел освен полицаи около Синагогата се забелязваше дискретно присъствие и на служители на ДАНС.
Алекс Ангелов и Продан Марков показаха с много музика и атрактивно видео по стените на синагогатата своя пърформанс „Vsevolod Danger Music”. Георги Ружев се включи също с аудиовизуален пърформанс „Dcnstrct – YvesO”. Фестивалът стана факт със съдействието на посолството на САЩ в София, община Видин и Шалом България. Организатори са сдружение „ИМЕ” и екипът на арт фест „Водна кула”.
Синагогата във Видин е исторически втори или трети юдейски храм в града. Предишният е бил разрушен по време на Освободителната война. Сегашната синагога е построена в рамките на една година. Тържествено е открита на 28 септември 1894 г. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин в България. Строежът е осъществен със съдействието на дарения от местните евреи – голяма част от населението на стария квартал Калето, и от евреи от всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е била смятана за по-красива. От 1950 г. обаче сградата не се използва по предназначение, а като склад, което доведе до твърде лошото й състояние в момента – заради десетилетия без покрив стените необратимо се рушат. През 1980 г. е започнал ремонт за превръщането й в концертна зала. Направени са укрепления на основите и стените, дървеният покрив е свален, за да се смени с метален. Медните форми са били доставени, но през 1989 г. работата по проекта е спряна и металът е бил откраднат. Оттогава сградата се руши. През 2012 г. екип от архитекти начело с Любомир Станиславов е разработил проект за превръщане на синагогата в изложбена зала и музей на името на родения във Видин художник Жул Паскин. Негов възложител е министерството на културата. Предвидено е проектът да бъде изпълнен до края на 2014 г. Синагогата е близо до крепостта Баба Вида. По план сградата е напълно симетрична, с правилна форма, от типа трикорабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Построена е по подобие на синагогата в Будапеща, а нейни архитекти са били известните на времето Фердинанд и Франческо. Изграждането на олтара, оцветен в синьо, червено и бронз, е осъществено от Макс Верих – чешки скулптор, преподавател във Видин. Дървеният материал е доставен от Трансилвания и Унгария, а лампите, полилеите и чиновете са от Виена. Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има две мраморни плочи и два релефа с бронзови надписи на иврит. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители от малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите – спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни. Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм – централна част, 2 кули, арки и колони, а над него има символ на Слънцето. Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с оребрен цилиндричен свод, а страничните кораби и галериите – с кръстати сводове. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор. Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред челен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти.
