Янка Такева e член на Икономическия и социален съвет /ИСС/ и председател на Синдиката на българските учители /СБУ/. С нея разговаряме за мащабите на проблема с преждевременното напускане на образователната система в България, както и за необходимостта да бъдат изработени политики за справяне с него.
Г-жо Такева, Икономическият и социален съвет ще проведе на 23 септември във Враца кръгла маса по проблемите с преждевременното напускане на образователната система. Защо ИСС се ангажира с тази тема?
ИСС е „гражданският парламент” на България, създаден със закон през 2003 г. по модела на Европейския икономически и социален комитет. В него равностойно са представени трите групи на гражданското общество – синдикати, работодатели и трети сектор – други неправителствени организации. През 2013 г. се навършват десет години от неговото създаване. За този период Съветът прие над 70 акта - становища, резолюции и анализи, свързани с актуални икономически и социални проблеми на България. Тези актове, съгласно правилата на дейността си, ИСС приема с консенсус и ги предоставя на законодателната и изпълнителната власт, както и на президента на Република България. Много от неговите предложения и препоръки са се превърнали в реализирани политики и законодателни инициативи. Проблемите на децата и семейството, образованието и професионалното обучение са постоянни приоритетни области в дейността на ИСС. Имаме приети над 10 акта по тази тема. През последните две години изведохме на преден план проблема за преждевременното напускане на образователната система, защото е значим за България, водещ до сериозни икономически, социални и обществени последици. Същевременно намаляването на дела на преждевременно напускащите образователната система, като една от целите на стратегия „Европа 2020”, очертава предизвикателствата пред пазара на труда, качеството на работната сила, демографското развитие и пред социалните системи на страната. Многократно ИСС е подчертавал, че постигането на свързаните с образованието цели на стратегия „Европа 2020” има изключително значение, тъй като образованието е един от основните фактори за развитието на обществото и човешкия капитал. През 2012 г. в свое становище по политиката за ограничаване на ранното напускане на образователната система в България, ИСС представи анализ на проблема и предложи мерки за решаването му, като препоръча да се разработи национална стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до нива под 10%.
Какъв е размерът на този проблем в България и конкретно за област Враца?
ИСС приветства предприетите досега действия за реализирането на конкретни мерки и използването на ресурси, включително и по оперативните програми. В резултат България постигна намаляване дела на преждевременно напусналите училище с близо 6% за периода 2005-2012 г. – до 12.5%, при средно за ЕС – 12.9%. За област Враца броят на напусналите училище по данни на Националния статистически институт за учебната 2012/2013 г. е 682 деца. ИСС констатира и друг тревожен фактор по отношение на преждевременното напускане на образователната система - намаляващият „нетен коефициент на записване на населението”. Това е съотношението на записаните в началото на учебната година деца в определена възрастова група, отнесени към общия брой на населението в страната при същата възрастова група. За последните 5 години /от 2007 до 2012 г./ се наблюдава спад на този коефициент при групите деца на възраст 7-10 и 11-14 години, т.е. при възрастите преди завършването на VIII клас. Статистическите данните показват, че обхватът на образователната система при децата на възраст 7-10 години е намалял до 94.62%, докато в предишни години той е обхващал близо 100% от населението на тази възраст. Незаписаните за училище днес, след по-малко от 10 години ще бъдат статистически отчетени в групата „преждевременно напуснали образование и обучение”. Това може да създаде проблем пред изпълнението на националната цел - „делът на преждевременно напусналите образователната система до 2020 г. да не надвишава 11%”. Затова ние настояваме да се отдели специално внимание на степента на обхващане на децата на възраст 7-10 години от образователната система. В тази връзка ИСС предлага в Стратегията да залегне специална дългосрочна цел за чувствително редуциране на дела на учениците, отпадащи от училище между I и IV клас, като не се допуска броят им да надвиши 1.5% от общия брой записани ученици през съответната учебна година.
До какво води този проблем?
Искам да обърна внимание на следните данни. За първото тримесечие на 2013 г. коефициентът на безработицата сред младежите с основно и по-ниско образование в България на възраст 15-24 години е 54.4%, докато за 2012 г. той е бил 46.5%. Същият коефициент за Европейския съюз е 30.4% за 2012 г. Самите цифри показват, че с близо 8 процентни пункта се е повишила безработицата за младежите без образование само за първото тримесечие на 2013 г. Това са млади хора напуснали образование и сега проблемът ескалира в равнищата на заетост и безработица. Те в по-голямата си част са неграмотни, с липса на социални умения, с ниско ниво на образование и квалификация – основните качества, търсени на пазара на труда. Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Много често те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без договор, като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване. Много по-често те стават пряко зависими от социалните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане. Ниското ниво на образование и квалификация водят след себе си не само до безработица, а и до бедност и социално изключване – порочен кръг, от който се излиза трудно. Често децата на родители, напуснали преждевременно системата на образование и обучение, тръгват по същия път.
За ИСС преждевременното напускане на училище има и сериозни косвени социални последици, рефлектиращи върху цялостното състояние на сигурност и стабилност на обществото. Затова решихме да започнем тези регионални дискусии в търсене на решения на проблемите на местно ниво.
Как можем да противодействаме, кои са възможните посоки за борба с този проблем към днешния ден?
ИСС в становището си по ранното отпадане и в своята резолюция по проекта на „Стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите образование” отправи конкретни препоръки и предложения към Министерството на образованието и науката. Искам да изразя нашето удовлетворение, че много от тези предложения намериха отражение в политиките за превенция, интервенция и компенсация по проблема, както и в преработения вариант на проекта на Стратегията. Ще се спра на наши предложения, които са свързани по-конкретно с органите на местната изпълнителна власт.
ИСС препоръча да се обмисли механизъм за подкрепа на учениците с т.нар. проблемни родители. Става дума за децата на безработни, обезверени хора, които не търсят работа, не са регистрирани в бюрата по труда, а често и нямат документи за самоличност. Тези ученици биха могли да бъдат идентифицирани от институционални местни комисии, които според конкретния случай да препоръчат отпускане на социална стипендия, безплатна храна, дрехи, карти за пътуване, подкрепа за участие в извънкласни дейности и други. Предлагаме младежите, напуснали системата на образование, да бъдат навременно реинтегрирани чрез приоритетно включване в обучение за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация. Включването им в програмите за временна заетост по проекти с бюджетно финансиране и по схеми на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” да става при условие, че те задължително са ангажирани във вечерно или задочно образование или обучение. И не на последно място, за решаването на проблема Съветът препоръчва да се изгради единна национална база данни, която да обедини информацията, събирана от всички организации и институции. Предлагаме да се въведе „единен образователен номер” за всяко дете, който ще позволи да се проследява развитието му от детската градина до завършването на различните степени на образование. Това ще даде възможност да се отчетат спецификата на социалните, икономическите и демографските проблеми, свързани с образованието в отделните региони на страната.
