В неделя в 22.44 часа българско време настъпва астрономическата есен. Утре, събота, е стотният ден от началото на протестите срещу сегашното правителство. По случай юбилея на недоволството срещу безпринципната политика аз лично и неколцина мои съмишленици обявяваме нов протест – искаме си лятото! Заявяваме го ясно, още отсега, за да не се налага есента да дойде и да слуша вувузели, тъпани и крясъци „Оставка!”. Да бъде така добра да не поема властта.
Моето и на съмишлениците ми искане в никакъв случай не е нито политическо, нито икономическо. То дори не е и патриотично. Най-малкото защото е свързано с няколко изключително тежки лишения, които бихме изтърпели, ако протестът ни постигне успех. Първо, ако не настъпи есента, няма как да стане виното. Въпросът с ракията е решен, така че нея не слагам в сметките. Второ, туршиите няма да са със същия вкус, ако има пресен зарзават. Трето, ако няма есен, няма да има и зима, а това е особено пагубно за киселото зеле, защото няма да ферментира. Което е жесток проблем при вече декларираното наличие на ракия. Вярно, може да се направят опити за предизвикване на ферментация чрез плюене в кацата, както са процедирали преди хилядолетия индианците в Южна Америка, правейки бира от царевица. Само че след това зелевият сок ще се пие с отвращение, а основното изискване към него е да има животоспасяващ ефект.
Какво пък, който може – пие. Който не може – съска.
Световната, а и родната преса гръмна с новината, че легендарното мъжко списание „Пентхаус” обяви фалит, след като натрупа точно толкова борч, с колкото българското правителство актуализира бюджета – един милиард. Създателят му Боб Гучоне може да не е първият издател на порнографско списание, но е пионер в много други детайли. Той първи показа интимното окосмяване, после въведе интимните прически, за които Харолд Робинс написа в романа си „Първи умират мечтите”, че са превърнали фотографските студия във фризьорски салони. Пак Императора, както наричат Боб Гучоне, започна да пуска наред с все по-откровената порнография интересни журналистически разследвания на афери и свежи интервюта със световноизвестни личности в изкуството и културата.
Ако позирането без дрехи, за да се видят отчетливо и в близък план всички анатомични особености на женското тяло, е порнография, дали рентгеновите снимки също са вид порно?
В първия учебен ден в столично училище първолаците били посрещнати от неуспешния Валери Божинов, който непонятно защо продължава да се изживява като футболист, и от малко по-успешната Андреа, гаджето на Кубрат Пулев. Те раздали на първолаците… енциклопедии! Енциклопедии! Бойко Борисов може да е чел само „Винету”, но все пак я е прочел. Ама тия и за „Винету” не претендират… На всичко отгоре Теодора Андреева, както е истинското име на Андреа, била с розови обувки на 16-сантиметров ток, огромно деколте без сутиен и с тежък вечерен грим – изобщо във вид, подходящ за раздаване на презервативи. Ако питат нея, защо пък да не са подходящи за деца в първи клас?
Неслучайно в „Another Brick In The Wall” на „Пинк Флойд” се пее „We don’t need no educatin” („Нямаме нужда от образование”). Или поне от образование, на което Николери и авторката на забележителната фраза „Хи-хи… Парис… После аз съм била на поза” са поставили началото.
Ако трябва да съм откровен, аз наистина не мога да разбера какво би могло да означава изразът „Хи-хи… Парис… После аз съм била на поза”.
Понякога всеки, който е прочел поне една книга повече от „Винету”, трябва да помни как завършва „Граф Монте Кристо”.
В сряда „България днес” пусна снимки на сервитьорката Цвети Цолова от гъзарското заведение „Тракийска принцеса” във Враца. Пищната мома показва неколкократно повече прелести, отколкото Парис Хилтън и Андреа, взети заедно. Апетитното парче само си поставило фотосите във фейсбук, за да й завиждат за сочните форми. Като станали популярни освен във вестника и в няколко сайта, се фръцнала, изпаднала в депресия и престанала да ходи на работа.
Ма що бе, моме? Ония двете закачалки за дрехи ряпа да ядат! Така де! Всеки има правото на своите пет минути слава.
На този фон Мая Манолова прилича направо на персонаж от плакат, вдъхновен от социалистическия реализъм. Тя е комуникационен трактор, който не спира да оре. Дори нивата да свърши и да се изправи пред вековна гора, напористата блондинка не спира и продължава да настъпва, убедена, че след нея остава разорана целина, в която ще покълне благоденствието на народа.
„Чакай и се надявай”, както е написал Александър Дюма-баща.
Вчера окончателно стана ясно, че Искра Фидосова била калинка. Може да сме на последно място по щастие в света, но категорично заемаме първото по обем и габарити на калинка. „България днес” дори изкопа документ, че И.Ф. работила една година като оператор на МРМ с ЦПУ, а стажът е зачетен като юридически. Преведено на нормален език, абревиатурата означава металорежеща машина с цифрово-програмно устройство. Казано още по-просто – струг. Представям си какво му е било на този струг, ако не си е изпълнявал нормата на смяна.
Чудя се обаче дали най-мащабната калинка на планетата е достатъчен повод за гордост… Може би приемането на пропорционално количество течности с известно съдържание на алкохол би дало отговор на въпроса, а? Трябва да се пробва!
Калинките у нас и по света не са от вчера. Още се помни култовата реплика на Павел Поппандов от филма „Оркестър без име” – „Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара – „Ню Джърси Систърс” от Полша”.
При търсене на Бойко Борисов и натискане на бутона „Чувствам се късметлия” Гугъл отвежда в страница, изглеждаща досущ като самата търсачка, в която има надпис „Гугъл няма да търси Бойко Борисов, защото знае, че не ти намираш него, а той теб. Горещо ви съветваме да бягате, преди да ви е намерил, и да опитате по-безопасно търсене”.
Майтап бе! Така наречената Гугъл бомба е за Чък Норис, но с какво Бойко Борисов е по-лош от него? Между другото, в компания, която не познавате добре, е желателно да не споменавате нищо за Гогол. Винаги ще се намери блондинка, която да ви поправи, че правилното е Гугъл.
Една майка имала близнаци – момче и момиче. Момчето било абсолютен песимист, докато момичето било вечна оптимистка. Преди Коледа решила да се консултира с детски психиатър какви подаръци да им купи. Психиатърът й казал да отдели колкото може повече пари за песимиста, а момичето със сигурност ще се зарадва на всякакъв подарък. „Вземете й купчина конска тор и я опаковайте, тя няма да има нищо против”. Майката го послушала. По-късно, когато питали децата какво им е донесъл Дядо Коледа, момчето отговорило „Колело, но сигурно ще се блъсна някъде, докато го карам, маратонки, но сигурно ще си счупя крака, докато играя, и електрическо влакче, но сигурно ще ме хване ток и ще умра”. Момичето, ухилено до ушите и до лактите в лайна, жизнерадостно отвърнало „Мисля, че съм получила пони, обаче още не съм го намерила!”.
Според изследване на националния център за общественото мнение, 18% от младите българи искат да живеят по времето на Тодор Живков, 78% не знаят кой е Георги Марков и защо и как е бил убит, а 85% не са чували за полския профсъюз „Солидарност” и Лех Валенса.
И какво от това? Колко души знаят кой е Fighty Fireman? А?
Ами Бойчо Огнянов от „Под игото”. Точно натам отиват и образованието, и културата ни.
Няма страшно! Както разправя Зигмунд Фройд, всеки нормален човек в крайна сметка е нормален само отчасти.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли боговете. Сиромашкото лято е много хубаво нещо, но все някога свършва. Не унивайте! Задава се още по-сиромашка зима. Толкова сигурна, колкото е сигурно правителството. Протестите ли? Ако протестиращите продължават да се броят като овце, ще продължават и да живеят като овце. „Mother should I trust the government” („Майко, да вярвам ли на правителството”), както пеят „Пинк Флойд”, отново в „The Wall”. Нормално е да не вярвате, ама не се и бройте. Стената все ще падне.
