Г-н Николов, Вие бяхте избран за кмет на община, която се намира в най-бедния регион- Северозапада, а в същото време градът и околията са надарени с уникална природа, нрави и култура. Били сте кмет и в първите години на демокрацията, бяхте и народен представител. Има ли разлика от преди и сега в управлението на дадено населено място и трябва ли да сменяш партията, за бъдеш във властта?
- Бях първият кмет на Белоградчик, веднага след настъпването на демокрацията. Това е през времето от 1991 до 1995 година. Тогава бяхме луди и млади, и може би, защото бяхме повечко луди - оцеляхме. През 2003 г. бях кандидат за кмет. Тогава с моя опонент ходихме по дела, анулирани бяха изборите. Аз не се кандидатирах и мандата спечели Емил Цанков.
От 2005 до 2009 година бях народен представител в 40-то народно събрание от област Видин. След това се прибрах и започнах хубава
работа. Колеги - знакови фигури в града от различни политически партии много активно, още от началото на годината, започнаха да ме агитират да се кандидатирам за кмет.
Винаги съм бил член на БСП - и като кмет и като народен представител. Това според мен бе въпрос на морал. Преди 1989 г. всички се натискаха да се влеят в редиците на партията, много от тях обаче с идването на демокрацията станаха сини, жълти и какви ли не, както им беше удобно. Аз запазих своето членство, въпреки, че по онова време беше крайно неудобно да си от тази партия. Преди местните избори, в нашите редици станаха някои непочтени неща. На конференцията на БСП с три гласа отпаднах от номинацията за кмет, който да бъде издигнат или подкрепен от партията. Аз обаче не се отказах и бях издигнат от партия Български социалдемократи. Направихме листа и спечелихме срещу основните ни опоненти - ГЕРБ и БСП. Така от 4 ноември 2011 съм кмет на община Белоградчик. За да постигнеш нещо, трябва да го искаш. Иначе не става.
Защо решихте да се кандидатирате за кмет? Отпадането от номинацията на Вашата партия ли Ви амбицира, или има друга причина?
- Това беше един много тежък избор за мен. Първо, защото съм бил кмет, бил съм и народен представител. Знам, колко е неблагодарна тази позиция, знам колко е заплатата, знам ги тези неща. В същото време имах страхотна работа след прибирането ми от парламента - добре платена, свободна и рядко човек би я напуснал. Убедиха ме да се кандидатирам, защото трябваше коренно да се променят нещата в града, начина на живот на хората, облика на населеното място.
Ако бях поканен за кмет на Видин примерно, нямаше да отида, по една простичка причина. Моето разбиране е, че от кмета зависят страшно много неща в по-малките общини. Всичко преминава през него. В голямата община трудно може кметът да влияе върху обществените процеси, докато в малката, всичко опира до него. Ако кметът е продуктивен, резултатите са огромни и са налице. Аз съм на възраст, тази година навърших 60 години. Човек започва да се замисля какво оставя след себе си. Това беше основният мотив. Да докажа на моите съграждани, че в града може да се живее, може да бъде много по-хубав и известен. С малко усилия, това се постига и резултатите са огромни.
Разбират ли го това хората?
- Да, виждат го и съм приятно изненадан. Постоянно ме срещат, благодарят за това, което се случва в града като инвестиционни проекти. Искам да докажа на семейството ми, на мен, на приятелите, че в този град, който се намира в най-бедния регион, не само в България, но и в Европа, може да се направи нещо и може да се върви напред. Заплатата ми като кмет е 6-7 пъти по-ниска от тази, която съм получавал от последната ми работа. Имах голям бизнес в Северозапада. Като кмет обаче, ти остава удовлетворението, че си оставил нещо след себе си. Младите трудно ще ме разберат, по-старите ще ме разберат.
Какво направихте, когато встъпихте в длъжност като кмет? Кое беше първото, с което се заехте?
- За съжаление, заварих една неописуема разруха в общината и в административно-организационен и най-вече във финансов план. Ние сме общината с най-голям дефицит от всичките 264 общини в България. Заварих я с дефицит 760%. Това значи 8 години нищо да не харчим, за да върнем старите задължения. В сградата на общината нямаше ток, телефони, не бяха давани заплати от по 7-8 месеца, хартия нямаше, на която да се работи, нищо нямаше. Тя беше фалирала, мека дума, с която може да се опише състоянието й, пълна разруха. Уличното осветление за 6 месеца не беше плащано. Пускат го за малко и пак го спират. И никой нищо не прави, всеки чака нови избори. В същото време идва зима. Гориво няма, нито една капка нафта за училища, детски градини, социални заведения. Кошмар! Това беше ноември 2011 година.
Разбира се, за всяко нещо има изход и начин. Има приятели, власт, държава, помага се и се работи. Сега нямаме забавяне на заплатите с нито един ден, изплатихме старите.
Доста усилие Ви е коствало, за да се справите в тази ситуация. Успявате ли да погасявате натрупаните задължения?
- Задълженията са много, не можахме да свалим много. Около 200-300 хиляди лева са изчистени от тях, но важното е, че стабилизирахме работата на общината. Две трети от приходите, които имаме, отиват за погасяване на старите задължения. Имаме и запори за милиони левове.
Разбира се, първата задача беше с малко средства, почти без пари да стабилизираме дейността на институциите, обслужването на населението, защото при липса на ток, телефон и хартия, как да обслужваме хората. Всичко си върви сега по план и съм спокоен. От моето встъпване в длъжност като кмет, нямаме неразплатени разходи и успяваме да погасяваме старите дългове. Колективът се стегна.
Човек трябва да знае какво иска и упорито да го преследва.
През последните години много общини успяха да спечелят проекти и по този начин да подобрят инфраструктурата и социалния живот в населените места. По какви проекти работи община Белоградчик?
- Реализирахме вече няколко проекта, а други са одобрени и са на различни етапи. Приключен е проектът за саниране на две учебни заведения. Това са гимназията в Белоградчик и училището в село Рабиша. Финализиран е и проектът за подмяна на пътните настилки, тротоари и на канализацията в квартал Милеви. Този район стана един от най-хубавите в Северозапада. Проектът се реализира по програмата за развитие на селските райони. Стойността му е 1 600 000 лева. По същата програма бе завършена и алеята на здравето, която е дълга около 3 км и води до природонаучния музей. Сумата, която се усвои е 250 000 лв. Завършен е и първият етап от проекта за подмяна на водопровода в село Рабиша. Той е за около 1 600 000 лева. В етап на подписване са и договори за изграждане на два центъра за настаняване от семеен тип. Спечелен е и проект за 2 700 000 лева, чрез който ще се изгради център за стари хора в село Дъбравка, както и ще се ремонтира и иновира читалището в Белоградчик, ще се изградят нови сцени и помещения.
Сред проектите има ли такива, които да са насочени към запазване и популяризиране на културно-историческото наследство?
- Да, има такива проекти. Един от тях вече стартира, той е за Белоградчишката крепост. Чрез него ще се реставрират крепостните стени, като тази дейност вече е почти завършена. До крепостта по проекта ще се изгради посетителски център, какъвто досега няма в България. Той ще е мултифункционален и ще се използва за обслужване на туристи, ще има помещения за персонала, както и търговски обекти. Провел съм разговори с проф. Димитър Синьовски от Биологическия институт, който е геолог, да направим в центъра постоянна изложба на минерали. Той има над 1 000 експоната. Твърдо сме се договорили с него да направим изложба. В началото ще се изложат минералите от Северозападна България, а по-късно ще има и от цялата страна. Проектът предвижда и доставка на туристическо влакче, с което да се извозват туристите от центъра на града до крепостта и обратно. Другата дейност е асфалтиране на улицата от площада, която води до крепостта и на още две улици, водещи до обекта.
Интересен проект, който също спечелихме, е за изграждане на информационни центрове във всяко населено място в общината. Проектът е за около 400 000 лева. В центровете ще се постави диагностична апаратура, която преглежда по 5 параметра, а данните ще се изпращат по електронен път до лекарите в града. Всеки човек от селата ще може да си измери кръвното, захарта и в същото време ще има визуална връзка с лекар, за да си направи консултация веднага. Постоянна връзка ще има също с кмета и с общината. Този проект се реализира по програмата за развитие на селските райони и ще има голям социален ефект сред населението.
В областта на спорта какви проекти са разработени?
-Проектът, който ще се реализира и вече е договорен, го няма никъде в България. Чрез него ще се изградят и ремонтират четири спортни обекта. Ще бъдат позиционирани до двата хотела, като по този начин всичко ще бъде на едно място, удобно за посетителите и гостите на града ни. От хотела ще започне веригата от спортните обекти, като първо там ще се изгради тренировъчно игрище, което ще е на ската на града и сумата за него е около 480 000 лв. Ще направим ремонт на стадиона, нови трибуни, настилки, седалки. До него има стара зала, която стои недовършена. Сега ще бъде обновена и ще влезе в експлоатация. Ще се изгради и волейболно игрище, като тук ще се влеят около 700 000 лв., както и ще има нов обект за спортове с топка. Смятам и вярвам, че с общи усилия всичко ще се постигне и ще бъде добре за града, за хората и региона.
