Роден на 20 юни 1937 г. в село Крачимир, Белоградчишко. Завършва техникум по механотехника във Враца и журналистика в Софийския университет. В продължение на 27 години е главен редактор на в. „Белоградчишко ехо”. Автор е на книгата „Белоградчишки легенди”, претърпяла четири издания.
Първият брой на в. „Белоградчишко ехо” излиза на 15 юни 1960 година. Негов организатор и редактор е Кръсто Джонов – син на един от разстреляните ръководители на Септемврийското въстание от 1923 година в село Белотинци, прекарал целия си живот в гонения, интерниран в ломските и видински села, сътрудничил дълги години на различни прогресивни издания. През 40-годишното съществуване на вестника до неговото закриване през 2002 година щатни работници са Марин Цейнски, Бориска Шаличева, Валя Груева, Албена Бакалеева и Иван Асенов. Голяма помощ при издаването му оказват дългогодишните журналисти Станимир Милойков от София, роден в Белоградчик, Иван Занков от Видин, Светла Филипова и други.
Вестникът се разпространяваше в 28 селища от бившата Белоградчишка околия – от Белотинци до Подгоре, обединени административно от създаденото през 1960 година ДЗС „Гигант”. Периодичността в зависимост от финансовите възможности е два или три пъти месечно, а последните 4 години е седмичник. Запомнил съм една мисъл от големия български журналист, учен и преподавател в университета проф. Боршуков „Журналистът учи как се прави вестник, литераторът слага точки и запетайки, пише талантливият, този, който умее... /цитирам по памет/.
А действително през онези далечни години трудно, много трудно се правеше вестник. Когато споделям с млади журналисти, те недоумяват как всяка буква, всеки знак, заглавие, надписи, празни пространства и други са набирани на ръка от словослагателите. А ако случайно машинистът прояви небрежност и разпилее вече свързаната страница, започва буква по буква да набира всичките материали отново.
При тези трудности понякога се допускат куриозни грешки. Няколко думи за една от тях. Районният съдия ни предоставя статия за печат „Противообществени прояви при малолетни”, която завършва с изречението: „Обществеността трябва да обърне сериозно внимание на всеки младеж, отдал се на пиянство”. При набора словослагателят набира длъжността, а след това името на автора. Отбелязвам, че редовете трябва да се разменят и подписвам за печат. След няколко часа служител от печатницата ми звъни тревожно – статията завършва с изречението: „Обществеността трябва да обърне сериозно внимание на районен съдия гр. Белоградчик, а под името му се мъдри – младеж, отдал се на пиянство”. Разбира се, тиражът е бракуван веднага и започва отпечатването наново.
Много трудно бе финансирането на вестника. През онези години рекламата отсъстваше от страниците на българския печат. Набирането на средства ставаше на доброволни начала с много уговорки от страна на предприятията и учрежденията от района.
Още от първите броеве вестникът се утвърждава като пръв помощник на ръководствата на предприятията и учрежденията на стопанските и обществено-политическите организации за мобилизиране усилията на хората от Белоградчишкия край за изграждане на новия живот. Вестникът става летописец на онзи обновяващ полъх, който преобразява всяко кътче. И стъпките на моя роден край се чуват сред грохота на строителна България. И нека историците уточняват дати, събития и личности, нека икономистите боравят с цифрите, но сътвореното от човешките ръце съперничи на неповторимата скална фантастика, на тази невероятна природна забележителност.
Разгръщам пожълтелите страници на вестника. През 1960 г. по решение на министерския съвет е създадено Държавното земеделско стопанство „Гигант” с център Белоградчик, обхващащо 28 селища от бившата Белоградчишка околия. Държавата влага огромни средства и за няколко години селата са обновени – навсякъде нови стопански дворове, десетки краварници и овчарници. По тучните планински пасища, сред склоновете на старопланинските върхари Миджур, Три уши, Писана буква, Ждребче, сред ручеите на Горно-Ломската, Чупренската, Стакевската, Салашката, Раяновската реки пасат хиляди стада, овце, говеда, засадени са стотици декари овощни градини, лозя, малини и ягоди. Изграден е модерен завод за производство на естествено пенливи шампански вина „Магура”, обновена и разширена е избата в село Боровица, двете съществуват и сега, засадени са стотици декари специални сортове лозя в землищата на селата Раяновци, Боровица, Гюргич, Плешивец край Белоградчик.
През 1965 г. в Белоградчик е създадено предприятие за производство на телефонни апарати. За няколко години то става съвременен завод, с над 2 500 работници и специалисти, а ежегодното производство надхвърля един милион апарати и друга съобщителна техника, предназначени за износ в страните от бившия Съветски съюз и Близкия изток.
Шивашкият цех към ПП „Мир” се обособява в самостоятелно предприятие с над 800 работника, както произведената продукция е предназначена предимно за износ в страните от Европейския съюз. Разкрити са цехове за производство на детайли за телефонните апарати и шивашки изделия в селата Белотинци, Дреновец, Долни Лом, Репляна, Чупрене, Стакевци, Орешец и др. Трудно е да се изброи всичко постигнато в двете общини през този „златен век” – периода от 1960 до 1989 година. Броят на работещите в икономиката надхвърля 5 000 души, стотици са заети в обслужващата сфера, търговията, образованието и здравеопазването. За сведение днес в двете частни предприятия в Белоградчик – шивашко и за производствата на спирачни системи за БДЖ, се трудят около 200 човека.
Заедно с възхода на селското стопанство и икономиката променя своя облик и белокаменният град. Обновени улици, площади, градинки и паркове, белеят се новопостроените частни квартали Слънчев бряг 4, Милевите, Чачин камък, изградени са десетки обществени сгради, като „Балкантурист”, сега модерният хотел „Скалите”, нова поща, гимназия, Банка ДСК, болница и много други.
Белоградчик и околните селища се превръщат не само в образовани туристически обекти, но и в културни центрове. По инициатива и под ръководството на известния общественик доц. Емил Павлов ежегодно в първите дни на юни се проведе „Поетическа обсерватория”. Сред фантастиката на Белоградчишката обсерватория четат свои стихове десетки от най-известните български поети, млади таланти. Под ръководството на младия специалист Ангел Малкочев е извършен основен ремонт на Белоградчишката крепост, разширена и обновена е дейността на историческия музей, на художествената галерия, а сътворената за хилядолетия подземна фантастика в пещера Магура ежегодно се посещава от хиляди туристи.
Обновлението на Белоградчишкия край, успехите в икономическото и културно развитие, ежедневието на трудовите колективи и хората, стотиците нерешени проблеми, целокупният живот на Белоградчик и целият Белоградчишки край намираха своето място на страниците на в. „Белоградчишко ехо”. Не само чрез щатните журналисти, но и многобройната армия от сътрудници – дописници, специалисти, общественици.
С особен интерес бе посрещаната страница за литература и изкуство „Кълнове”. Тук печатат своите първи произведения Лъчезар Еленков, Илиян Николчин, проф. Веселин Борисов, Сашо Савов, Радослав Цветков, известният журналист и писател Пенчо Ковачев, Лучия Цветкова, доц. Александър Томов, доц. Емил Павлов, Валентин Качев, Пенчо Ковачев, Димитър Ангелов и много други.
Приветствам високопатриотичната и родолюбива инициатива на нашия съгражданин Тодор Бъзински за възобновяване издаването на вестника.
Смятам, че на неговите страници трябва да се проведе широка дискусия, задълбочен разговор за преодоляване на сегашната дълбока криза в развитието на Белоградчишката община. Закрити са всички основни предприятия, ликвидирано е всичко постигнато в областта на селското стопанство. От над 5 000 заети пряко в икономиката сега са останали 200 работещи в споменати по-горе частни фирми. От над 8 000 души сега официално жители на Белоградчик са 5 240 човека. Но всъщност живеещите в града са много по-малко. Поради липса на работа голяма част от младите заминаха за големите градове, предимно в София, а почти всяко четвърто семейство има човек на работа в чужбина.
А ликвидирането на икономиката води до спад на целия обществено-политически и културен живот на общината.
Днес са две направленията, за решението на които вестникът трябва да окаже помощ. Много бързо трябва да бъде преодоляна апатията в част от ръководствата на общината, че икономическото развитие не е тяхна „дейност”. Напротив – в момента това е основното. Тук е трудно да се дават рецепти. Но нека дискусиите със специалистите, с ветераните, с хората да покажат верния път.
Второто направление е свързано с развитието на Белоградчик и красивия Белоградчишки край като привлекателен курортно-туристически обект. Първото „курортно” трябва да отпадне. През 30-годишния период, през който работех във вестника, съм присъствал на над 20 срещи, съвещания, приемане на програми. Но като че ли по този отъпкан коловоз повече не може да се върви. Нужни са нови идеи. Проведената огромна рекламна работа във връзка с инициативата за обявяването на Белоградчишките скали за едно от чудесата на света даде добри резултати – броят на наши и чуждестранни туристи, дошли да се порадват на тази неземна природна даденост, се увеличи неколкократно. Но след отпадането като че ли всичко утихна. А огънят гори, когато се разпалва.
Защо Белоградчик да не стане не само национален, но и международен център за подготовка на спортисти и спортни отбори. Прекрасни природо-климатични условия. Изградена е част от нужната база, като пътеки, алея, стадиони, модерен хотел – ресторант „Скалите”, приета е програма за довършване на спортната зала, строят се нови два хотела, предстои изграждането на нов туристически дом в непосредствена близост до спортните обекти, готова е площадката за нов стадион...
Пленен от вълшебната скална панорама, застанал високо горе над града, известният български писател Антон Страшимиров възкликна: „Боже мой, думите не идват, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена от всичките й капризи. В този непознат на света кът ще срещнете любовната скала на Прометея и замъка на Терека, и зъберите, под които се нави вълшебният демон, ще срещнете бездните, в които прекарва Валпургиевата нощ прегрешилият Фауст...
Тук има ехо, на което швейцарците биха ни позавидели. А когато този чуден кът стане на всички познат и достъпен, то аз не знам дали за него ще ни позавиди целия свят.”
Да, за това заслужава да поработим...!
