Разкопките на открития през 2010 година некропол на праисторическото селище във видинското село Балей приключиха. Първият гроб, датиран от бронзовата епоха, е открит съвсем случайно. През април 2010 година Роза Петкова, която живее в последната къща на селото, повикала Любо Петров да изкопае дупка в двора и да направи външна тоалетна. При изкопните работи те се натъкнали на керамични съдове. Обадили се във видинския музей и станало ясно, че е открит търсеният близо 40 години некропол на античното селище.
Екипът, който работи на разкопките, се ръководи от д-р Георги Иванов и д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей при БАН. Консултант на разкопките е археологът Стефан Александров. Работено е на площ от около 75 квадратни метра. Проучени са 16 гроба, в които са открити над 50 съда. Особено интересна е голяма археологическа структура от некропола, която включва 2 урни и общо 18 съда. Някои от тях са доста интересни и богато украсени. Интересни са откритите в урните и около тях части от каменна брадвичка, бронзови украшения,¬ бронзови игла и копче, прешлени за вретено, керамична фигурка на идол. Самото селище е датирано от XI-XVI век преди Христа. То е най-късното селище от бронзовата епоха в Долнодунавския басейн. Разкопките не откриват злато и сребро, но в изобилие има керамика, кости, покъщнина, оръдия на труда. Общият брой на находките стига 60 000. Само 60 са напълно запазените цели керамични съдове. Те дават представа на учените за бита и живота на населението през втората половина на второто хилядолетие преди Христа.
През 2010 година по повод 40 години от началото на разкопките в регионалния исторически музей във Видин беше открита юбилейна изложба. Археологическите разкопки и проучването на некропола при Балей започват през 1970 година и продължават 18 години. Приключват в края на 80-те години. Те са ръководени от д-р Румен Катинчаров от БАН и Ана Йоцова, тогавашен директор на музея във Видин. В различни години са участвали д-р Иван Панайотов и Фионера Филипова. Реставрацията на керамиката е направена от Йонка Маринова от видинския музей.
Обектът при село Балей принадлежи на население, което археолозите наричат „Култура на инкрустираната керамика по Долния Дунав”. Той е единственото изцяло разкрито селище от този тип. Проучването й започва в началото на XX век с една обиколка на изследователя Атанас Чилингиров по поречието на Дунав от устието на Тимок до устието на Вит и продължава и до днес. Други обекти, принадлежащи към тази култура, са при селата Връв, Ново село, Ясен, Кутово, Антимово и Арчар.
От министерството на културата съобщиха, че с решение на съвета за теренни проучвания за тази година са отпуснати 15 000 лева за провеждането на археологически разкопки и консервация в античния град Улпия Траяна Рациария край видинското село Арчар. Подготвя се и процедура по обявяването на археологическата недвижима културна ценност „Античен град Рациария” за археологически резерват и определяне на режим за опазването й. Разкопкитев в Рациария ще започнат в края на месеца.
