Българските депутати не били политици, а астронавти. Заключението е на парламентарната комисия, която обвини бившия премиер Бойко Борисов, че е летял с „Авиоотряд 28” до Луната и обратно.
По този начин Бойко става четвъртият българин, стигнал успешно до Луната. Първите са Ян Бибиян и Калчо, а третият – Влашкоселеца от книгата „Писах на камице (разкази за малцина)” на врачанския художник Любомир Минковски. На мен ми е по-интересно кой е бил в ролята на другия герой на Елин Пелин – Калчо. Защото лошият му приятел – дяволчето Фют (може би Цв.Цв.), и любимата му – принцеса Иа (може би И.Ф.), остават на Земята. И докато Ян Бибиян флиртува с двете дъщери на лунния цар Ягага, те правят само бели. Макар че не е толкова трудно да се сети човек кой би могъл да бъде Калчо. Според авторския замисъл, той е създаден от глина (кал, пръст, земя) и е най-добрият приятел на Ян Бибиян. А на Бойко – земеделският министър Мирослав Найденов.
Изобщо Елин Пелин още в началото на 30-те години на миналия век успял да предвиди какво ще се случи в наши дни. Затова създал предводителя Лю-Лю и армията му от дребосъци, наречени люлючета, които слугуват на лошия магьосник Мирилайлай и тормозят хората.
Изненадите обаче не спират дотук. Оказва се, че предшествениците на Бойко във властта са били ако не галактически стопаджии, то поне истински космически пътешественици, които са миткали на воля из Слънчевата система до Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, взети заедно. Не знам защо са изпуснати Меркурий и Венера – може би защото Меркурий е бог на търговията, а Венера все пак е жена, макар и богиня, та не е имало какво да правят при нея. Пак казвам – не съм сигурен, това е само мое мнение.
Обаче все пак кой се оказа в ролята на Константин Циолковский и пръв прати Бойко на Луната? Нито повече, нито по-малко – Сергей Станишев. Той поздрави от Бузлуджа тогавашния премиер с песента „Билет за Луната” на Илектрик Лайт Оркестра („Ticket To The Moon” – Electric Light Orchestra). „Имам билет за Луната и потеглям съвсем скоро”, цитира тогава лидерът на БСП. И допълни „Не зная дали ще стигнат Луната, но тук не показват особена полза за българските граждани”.
Е, стигнали са все пак! А защо от Бузлуджа ли? Ами къде е най-голямата летяща чиния не само в България, а в целия свят? Която, въпреки мащабите си – а може би точно заради тях – се превърна в най-големия клозет на кълбето.
Вчера „Телеграф” излезе с чело на първа „Свалят некъпаните от рейса”. Колегите осведомяват за промените в наредбата за реда в градския транспорт в София. Вътре съобщават, че ще могат да се качват кучета, котки, зайци и други домашни любимци. Мърлявите пътници обаче ще бъдат изхвърляни. Впрочем, и героят от филма „Селянинът с колелото” се възмущаваше от тогавашните порядки в автобусите – „Кучета и котки може, а прасета – не!”.
Любен Дилов написа във фейсбук „Любовта била музика, в която не големината на инструмента е важна, а умението да свириш на него”. Може, не споря – всичко е относително. Така например, когато дължината е по-голяма от разстоянието, може да се стигне до забременяване. „България днес” съобщи в рубриката си „Любопитно”, че апендиксът няма абсолютно никаква функция при съвременните хора. И това е възможно. Обаче ако някой се опита да стигне до него без помощта на хирургически инструменти, става страшно. Друг е въпросът, че май нещата у нас са отишли дотам.
В „Сега” Миряна Башева в прегледа на печата пише „24 часа” промотира лицата някои основни реформатори – кой кой е, за какво се бори и с какви средства. Някои от личностите вътре са поразително безсмислени хора – не че това е новост за българската политика”. Тук вече не бих се съгласил. „Значи, така решихме да ги подредим на масата – роднина, милиционер, роднина, милиционер…” е реплика от филма „Опасен чар”. Та и в Реформаторския блок май има нещо подобно. Съмнително спечелена обществена поръчка за половин милион лева, законно подслушване със специални разузнавателни средства, чести гостувания в офис на Алексей Петров…
Във вторник „Преса” публикува интервю на Валерия Велева с вицепрезидента Маргарита Попова, в което тя казва „Оставката е политическо искане, което всеки може да артикулира. Оттам насетне обаче трябва да се каже какво следва. Това е много важно“. Обаче в електронното издание на вестника вариантът е „Оставката е политическо искане, което всеки може да артикулира. Оттам насетне обаче трябва да се каже – защо и какво следва. Ние искаме оставка, включително и президентството, но трябва да помислим какво идва след това. Това е много важно“. Късно сутринта интервюто изчезна от интернет и се появи отново около обяд във вид, идентичен с хартиеното издание. Любознателни читатели се обадили в прессекретариата на президентството, откъдето обяснили, че нямат позиция по случая. Демек – такъв филм няма! Няма, разбира се! И героят на Георги Русев, лека му пръст, във филма „Вчера” казваше „То от кино не се забременява!”.
„Сексът със завързани очи води до невероятен оргазъм”, съобщи вчера „Всеки ден”. Финалът е „Невероятно сладка е тръпката да не знаеш къде ще те целунат, къде ще те пипнат, въобще какво са ти намислили. Оставяш се да те водят през тъмното, но знаеш, че някъде там те чака нещо страхотно, разказва своите преживелици Катя от Варна”. Сигурно затова все повече се засекретяват решенията на парламента и правителството. Ако не знаем какво са ни намислили, ако ни водят през тъмното, ни чакало нещо страхотно. А дано, ама надали… Да не се окаже толкова страхотно, колкото си го представям аз? Като по Стивън Кинг?
Изобщо в България всичко е цветя и рози. Онзи ден, на 10 септември, просветната министърка Анелия Клисарова съобщи, че заради кризата с бежанците от Сирия се търсят учители по сирийски език. Ако намерим, ще бъдем първите в света, които са успели. Майчиният език на сирийците е арабски. Малко по-рано спортната министърка Мариана Георгиева пък заяви, че жребият определял къде ще се проведе европейското първенство по футбол, затова да не я критикуват за какво домакинство кандидатстваме, след като нямаме дори един стадион, който да отговаря на изискванията на УЕФА да поеме мач от европейско ниво. Дето викат по моите географски ширини – мачка еде кисело зейе и гледа на водомер.
Доц. д-р Костадин Грозев, преподавател по история в Софийския университет, в свое интервю за „Телеграф” говори за „народна демокрация”. Народната демокрация всъщност се превежда като народно народовластие и може да означава желязно желязо или дървено дърво. Ако това сега е демокрация, то тя не е народна, а доколкото народът отсъства от властта, тя пък не е демократична, а някаква друга. Каква точно – знаят само тези, които я упражняват.
Айде чао! До следващия петък, 20 септември, ако са рекли Бог и някои светли личности. Тогава през 1916 година е била издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература. Пък не се връзвайте на писанията ми. Да не стане като във филма „С деца на море”, когато малкият тогава Митко Цонев вика „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият”. И не се бойте от днешната дата – петък, 13-и. Утре ще мине.
