Започва ремонтът на покрива на старинната църква „Света Петка” в квартал Калето във Видин. Местна фирма е поела ангажимент да го извърши. Средствата, събрани за него, са от дарения. Досега покривът беше изолиран с подръчни материали, за да се спрат течовете върху старинните стенописи. Ремонтът би трябвало да приключи на 14 октомври, когато е храмовият празник.
Стенописите в средновековната църква, която е паметник на културата с национално значение, са силно повредени заради влагата. Продължителната суша това лято пък изсушила стените и солите, които се образуват върху иконите и разяждат боите, сега са кристализирали и от образите се виждат само бледи контури. Храмовото настоятелство ще търси финансиране за реставрация на иконите, но понеже църквата е във Видин, не може да кандидатства за ремонта й по програмата за развитие на селските райони, по която във Видинска епархия ще бъдат реставрирани няколко храма.
Според различни източници, църквата е изградена през 1634 година върху по-стари основи и е дълбоко вкопана в земята. Запазен славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 година. Любопитен факт е, че иконите на иконостаса са дело на Захари Зограф. В църквата се съхраняват 2 икони с ценни обкови, работени през 1823 и 1832 година от прочути видински златари. Според друг източник, църквата е завършена през 1636 година. Вкопана е по-дълбоко в земята от другата старинна църква „Свети Пантелеймон”.
През 1806 година бившият еничарин Осман Пазвантоглу затворил в църквата няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността заедно с владиката Калиник и ги изклал пред олтара. По силата на османския граничен закон, действащ по онова време, властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта й до военни обекти църквата била превърната в склад за въглища. Софроний Врачански е служил в „Света Петка“ по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 година.
Света Петка се смята за една от покровителките на Видин. Нейното тяло е пребивавало в града през Средновековието, когато са станали много знамения и чудеса. Видинчани и днес дълбоко почитат светицата и всеки петък в нейния храм се извършва тържествено богослужение. Прославата на преподобна Параскева-Петка е свързана с Второто българско царство. През 1204 година Византия, където били мощите на светицата, пада под властта на латините. Тленните останки били пренесени от Епиват в българската столица Търново през 1238 година, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. В Търново светицата се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. При падането на българската столица под турско робство през 1393 година мощите й били пренесени в Бдин, столицата на все още свободното Видинско царство. Тук те останали до 1396 г., когато османците завладели и тази твърдина, след което били пренесени в Сърбия. След окончателното завладяване и на сръбските земи, през 1521 година тленните останки заминали в Цариград, а от 1641 година са в храм „Свети Три светители” в Яш, Румъния.
