Един от паметниците във Видин, издигнати по случай Съединението, е този на Скърбящия воин, позициониран пред жп гарата в областния град. Малцина знаят, че в двора на катедралния храм „Свети Димитър” има още един монумент, отразяващ историческото събитие, поставен върху гроба на подпоручик Ангел Тодоров. Той е бил офицер в гарнизона, защитавал крайдунавския град по време на Сръбско-Българската война. Ангел Н. Тодоров е роден на 4 септември 1864 г. в град Свищов, сочи справка в регионалния исторически музей. Всеотдайността му като юнкер във военното училище не останала незабелязана от командването и през последната година от обучението си той е произведен предсрочно в портупей юнкер. По-късно получил назначение в пионерния полк. След Съединението на Източна Румелия и княжество България военният дълг го отвел в град Видин, където му е поверено командването на 2-а рота от запасната дружина на Бдинския полк в разгарящата се Сръбско-Българска война. По това време българското командване действал по импровизиран боен план, като основната идея била чрез съсредоточаване при Сливница да се спрат и разбият главните сили на противника.
Успоредно с тези действия, на север от Стара планина около Видин, се водела война срещу Тимошката армия. Резултатите от тези сражения съвсем не са маловажни за изхода на войната. Тя имала особено значение, защото отвличала значителни противникови сили. На фона на военните действия подпоручик Ангел Тодоров проявил смелост и съобразителност, особено когато на 4 ноември неговият полк преминал река Тимок при Брегово. Поради неуспеха за българската армия, му наредили да се завърне в крепостта Калето.
На 12 ноември на Ангел Тодоров е поверено командването на доброволците във видинската крепост. С тях той се озовал на застрашените места при оказване на подкрепа, където младият офицер изнесъл уроци по безстрашие. На 14 ноември военният съвет на крепостта решил да предприеме активна отбрана и да атакува левия фланг на противника. За командир на отряда назначили най-храбрият офицер от гарнизона - подпоручик Тодоров. Военното формирование включвало две части шуменски доброволци, 4-а запасна плевенска рота, 2-а рота от 5-а запасна дружина и от 3-и пехотен Бдински полк. На отряда поверили и знаме. В 3 часа сутринта на 15 ноември 1885 г. те потеглили под прикритието на тъмнината и мъглата, и успели да изненадат противника. Сърбите са разбити в ръкопашна битка край близкото село Новоселци, но и българските жертви не били малки – загинали са 47 доброволци. В тази битка паднал, пронизан от няколко куршума, и подпоручик Ангел Тодоров. На сутринта го намерили насечен от сърбите. Излазът на отряда обаче дезорганизирал сръбските части по целия фронт на Тимошката армия и в следващите дни те не са били в състояние да предприемат активни бойни действия.
По повод героичната саможертва на подпоручик Ангел Тодоров в гарнизона обявили траур, а признателното видинско гражданство го е погребало в двора на катедралния храм „Свети Димитър”.
В крайдунавския град има и трети паметник, посветен на Съединението - „Братска могила” и е издигнат във видинското гробище. На него са изписани имената на загиналите опълченци при защитата на града през 1885 година.
