Вампирясваме и това си е! Оня ден пак открили вампир – тоя път в Несебър. Първият беше лани в Созопол. После се появиха върколаци във Велико Търново, след това в Трънския край, под магистрала „Хемус” и аутобан „Марица” – също, а в началото на седмицата проф. Николай Овчаров откри кръволок в Перперикон. И, както се полага на учен от неговия ранг, перпериконският май е най-вампир. „Телеграф” съобщава в заглавие на първа „Открихме вампир с кол в шията”, обаче вътре е цитиран професорът, който казва „В други случаи имаме гвоздеи, пирони и т.н., докато досега няма вампир, който да е прикован с палешник”. Голям кръвопиец ще да е бил, след като цял ралник са му забили в гръдния кош. А този, последният, несебърският, бил само с някакво жалко ръждиво острие в гърдите. И нямало да го излагат в музея.
Язък, ще ни пропадне вампирският туризъм…
Но да не униваме! Имаме си други атракции, с които да втрещяваме туристи от цял свят. Оня ден, в сряда, в София се събраха няколко протеста – срещу правителството, срещу президента, срещу протеста, срещу войната в Сирия, срещу производството на биогориво от храни, срещу Роджър Уотърс… Не, от последните два единият е в Брюксел, а другият ми дойде някак по инерция. Но пък първите четири са верни. Така де, а те защо бият негрите?
И това ако не е повод за туризъм, здраве му кажи! Протестен туризъм заменя вампирския туризъм. Че какво по-хубаво от това?!
А и драматургията е изпипана като по ноти. Възрастен мъж (не се споменава носел ли е мрежичка с кофичка кисело мляко и хляб) попитал някаква протестираща „Извинете, това ли е контрапротестът?”. Явно не бил попаднал където трябва, защото жената – на средна възраст, с къса изрусена коса, облечена в тениска с надпис „I love Razlog” – подскочила, напсувала го и започнала да го налага по главата с дръжката на знаме. Неколцина протестиращи едва успели да измъкнат човека от схватката. После полицаи го хванали под ръчичка и го завели на правилното място.
Някакъв друг тип пък тръгнал да провежда самостоятелна акция – да се увие с верига, за да изобрази как властта сама се е оковала. Обаче и той попаднал на грешно място. Тъкмо да се омотае, и Божията благодат му спуснала веригата в ръцете, та да послужи за бутането на огражденията пред парламента.
Но не е моя работа да казвам на Бог как трябва да управлява света. Каквото решил, това дал.
Има и нещо важно. Днес, нищо че е петък, ловът е разрешен. Със събота и неделя стават три дни. Та ако човек иска да има слука, може да иде до центъра на София. Ако не случи на нещо от многото протести, може да попадне я на ченге, я на депутат, че и на министър може даже…
То и аз май ще намина. Не за друго, а да си взема едно жълто паве за киселото зеле. Крайно време е! Няма цял живот с барешник да го затискам, я!
Впрочем, настават прекрасни дни за България! Петък, събота, неделя – все е празник! Пък от понеделник ще караме по старому. Все пак три дни „пей, сърце!” не са за изхвърляне във времена, когато преходът, кризата и немотията се оказаха сред изконните непреходни ценности на българина. Забравих правителството… Как кое?! Всяко!
В понеделник „Стандарт” се възторгва от победата на Кубрат Пулев над Тони „Тигъра” Томпсън и пише на първа „Алисия вика от морето”. Вика друг път. Андреа е гаджето на Кубрат. Алисия е друга – ту на Николай Михайлов, ту на Валери Божинов, ще й дойде множко да вика и за Кубрат Пулев.
Миналия петък „Труд” отделя цяла страница на канабиса. Сравнява го с незаменимите за трапезата чушки. „Дилмано дилберо, кажи ми как се сади, сади канабисо... пардон, пиперо”. Дилмано дилберо на индийски означава „склонна да задоволява желания” и „любима”. Нещо като зелена Мери Джейн. Моля, да не се бърка с меринджос. Различни неща са.
А 82-годишната баба Бонка от великотърновското село Самоводене разправя: „По нашия край му викаме гръсти. Много добро растение е – не иска грижа, вирeе самичко като плевел. Садим го около картофените ниви – пази от сляпо куче и попово прасе. Иначе навремето, като го наскубем, караме стеблата на реката, киснем ги и ги бием с камъни да излиза влакно. От него на мъжете тъчахме работни панталони, нещо като сегашните дънки – „гръсти гащи” им казвахме, много здрави бяха. А по седенките вечер момите зобахме зърна от гръсти, а момците мешаха изсушени листа с тютюна и го пушеха с глинена лула. Ставаше много весело, смеехме се, закачахме се, щипехме се... хубави времена бяха.”
Технологичен народ сме били някога – ако човек закъса, да може да си изпуши гащите. Айде някой да пуши дънки, а? В сряда всички вестници пуснаха огромни цветни снимки на нива с канабис край Добрич, оградена с табели „Обекта се охранява”. Няма ли кой да направи забележка на този стопанин, че правилното е „Обектът се охранява”? С пълен член. А?
„Новинар” съобщава „Стотици сини овце бяха изложени по крайбрежието на Елба в Дрезден. Художественият проект е дело на артистите Райнер Бонк и Берта-Мария Реец. Фигурите на животните са изработени от полиестерна смола и са част от експозиция, която в продължение на три години обикаля цяла Европа. Дрезден е стотната спирка в тура на синьото стадо”.
Нищо не искам да кажа – просто споделям информация от пресата. Иначе вчера беше стотният ден на българското правителство. Реформаторският блок нещо се умълча по този повод.
„Труд” и „24 часа” рекламират издателската си къща, която издава книги по модела „Cliffs notes”. Поредицата предлага кратък и ясен преразказ на творбите на нашата и световната литературна класика. „Война и мир” от 1540 страници е сведена до 120 страници. В поредицата е и „Под игото”. Тя е с 454 страници. Ако се намали пропорционално, ще стане 35 страници. А 150-страничната „Бай Ганьо”, която също ще излезе, ще е с 11 страници, точно като за четиво в клозета. Затова в томчето са набутано още две произведения на Алеко Константинов – „До Чикаго и назад” и „Разни хора, разни идеали”. Изобщо голямо книжно богатство.
„За един човек – казва баща на сина си – може да се съди по това, което чете в тоалетната. Ето, аз вече трети път препрочитам „Преспанските камбани”, майка ти чете „Немили-недраги”, дядо ти – „Време разделно”. А ти какво четеш – евтини вестничета с вицове за 20 стотинки. За какво говори това?”
„За това, тате – отговаря синът, – че запекът трябва да се лекува, а не да се гордееш с него.”
Така че не взимайте живота твърде сериозно – така или иначе, никой няма да се измъкне жив от него. Казал го е Елбърт Хъбард. Уйлям Фийлдс обаче е на друго мнение. Късметлия е онзи човек, който е успял да си тръгне от този свят жив, разправя той. Та кой как се уреди.
Айде чао! Нека и аз да се включа с някакъв апел. Дами и господа, другарки и другари, сестри и братя, дайте да се съединяваме! Пък каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! До следващия петък, 13-и, ако са рекли боговете. Не се поддавайте на параскевидекатриафобия! Все пак тогава е Ден на програмиста. Така че програмирайте внимателно.
