В очакване на първия училищен звънец е семейството на Мая и Николай от Враца, което се радва на 5 деца. Три от тях са ученици. Крайната бедност, в която живеят, не е фактор за отказ от образование. Най-голямото момиче Геновева завърши ХІІ клас в училище „Васил Кънчов” миналата учебна година.
Най-малкият ученик, Красимир, ще прекрачи прага на началното училище „Иванчо Младенов” за трета поредна година. За него обаче няма да има нови раница и тоалет за първия учебен ден. Той ще отиде на училище с пособията, останали от каките Геновева и Сара и баткото Петър. Пепи и Сара ще продължат обучението си в средно общообразователно училище „Васил Кънчов”. Петър ще е в Х клас, а Сара – в VІІ клас. За тях също няма да има нови учебни пособия и екипи за часовете по физкултура, но за сметка на това те са щастливи, че отново ще бъдат с приятелите си в часовете и междучасията.
Въпреки тежкото финансово състояние на семейството, децата знаят, че трябва да се учи, за да се сполучи в живота. Те редовно посещават учебните занятия, не допускат отсъствия, защото са наясно, че ако имат неизвинени отсъствия, нищо добро не носят те на недисциплинираните. Майката Мая Асенова от юли работи на 6-часов работен ден в областния град по програма „От социални помощи към заетост”. Получава скромните 190 лева трудово възнаграждение, но не се оплаква.
„Децата няма да имат нови химикалки и тетрадки, ще използват тези, които са останали. Раничките им са малко поизносени, но те не се притесняват да носят учебниците и тетрадките си в найлонови торбички. Важното е да ходят на училище, да се изучат”, категорична е майката.
Бащата Николай е строителен работник, но работата за него е сезонна – когато има, се труди.
„Понякога дневната ми надница е в размер на 15 лева и аз предпочитам да купя храна на децата си, не искам те да гладуват и боледуват. По-добре ядене, отколкото кутия с боя, за да подобря условията в дома ми”, споделя Николай Върбанов. Той, както и повечето българи, са гневни на управляващите, които все обещават, но не правят нищо за подобряване на живота на обикновения човек, който разчита да изхрани семейството си само с труд, но срещу твърде скромно заплащане. Николай не иска луксозен живот, мечтата му е само да ремонтира помещенията, в които живеят съпругата и децата му, но парите все не стигат. Сметките винаги са платени, за мода изобщо не се говори в техния дом. Децата им дори не знаят, че на пазара има ученически раници, които са анатомични. Наскоро социалните работници са им дали ваучер на стойност 236 лева за въглища, на които ще разчитат за отоплението през зимния сезон. Получават и 160 лева детски надбавки.
Най-малкото дете е на 5 години и посещава детската градина без месечна такса, тъй като е пето, родено в семейството. Малчуганът сподели, че редовно яде пържени картофи, за да порасне голям и силен като батковците си. Трите деца получават безплатна закуска в училище и обядват в стола на общината срещу един лев.
Бащата Николай се интересува от политическата обстановка в страната, знае имената на всички министри и коментира събитията, от които зависи съдбата на обикновените хора. Не е изгубил надежда, че животът в България ще се подобри.
