д-р Серьожа Ценков е директор на центъра за спешна медицинска помощ в Монтана
Рязката промяна на температурите, която наблюдаваме през последните дни, е стрес за организма. При подобни температурни разлики от порядъка на 7 до 10 градуса организмът страда. Нужно му е време, за да се адаптира. При спад на температурата изведнъж, както става често, най-уязвими са хората с хронични сърдечно–съдови заболявания. Често те имат кризи, а дори и здрави могат да усетят главоболие.
Изключително опасно е и излизането от помещение с климатик директно на температури около 30–35 градуса. Също е нужна адаптация, а в повечето случаи това се подценява и от 25 градуса се излиза на 35. Това е особено опасно не само за хронично болните, а и за здравите.
Искам пак да кажа нещо за горещините, макар че най-топлите месеци преминаха, според прогнозите и септември ще е с доста високи температури.
Горещините също са стрес, особено за пациенти с хронични сърдечно-съдови заболявания и за малките деца. Хората с хронични заболявания обикновено са в зряла и по-напреднала възраст. Дългото излагане на слънце нарушава топлообмена на организма и водно-солевия баланс. Най-често страдат, преживелите инсулт, инфаркт и пациенти с високо артериално налягане. Случва се да получат топлинен или слънчев удар. По-малко опасните и по-леко понасяни от организма са така наречените колапси – екстремно спадане на артериалното налягане, кратковременна загуба на съзнание. Това състояние хората наричат припадък.
Особено важна е профилактиката. Необходимо е свеждане до минимум излагането на слънце. Има едно неписано правило - от 14 до 16 часа да не се излагаме на слънце. Аз обаче имам свое разбиране по този въпрос – болните хора не бива да излизат навън от обяд до 18-19 часа. Наблюденията ми показват, че в най-горещите дни температурите в 18 часа са само с около 2 градуса по-ниски от тези в 15 часа например.
Алкохолът е най-опасен в топлото време, защото той обезводнява. Нужно е да се пият леко подсладени чайове и леко подсолени айряни. Дрехите не бива да са прилепнали към тялото, широките помагат за охлаждането.
Високите температури са опасни и за работещите на открито. Работодателите трябва да имат специално отношение и да променят работното време, да осигурят вода и хладни помещения за почивка.
Предстои ни още един стрес за организма. Преминаването от лятното към зимното часово време. Доказано е, че на здравия човек са му нужни поне две седмици, за да се нагоди към тази промяна.
Организмът не преживява стрес при смяната на лято с есен, както това става в началото на пролетта. Стресът ще дойде при промяната на часовото време. Тогава често хората страдат от безпричинно на пръв поглед главоболие, сънливост и отпадналост.
