Малко хора знаят, че само на около 3 километра от центъра на Монтана инженер отглежда елитни ездитни коне. Има файтони, единият измайсторил сам, сам направил и дома си. Превърнал плетарка във възрожденска къща с чардак и дърворезби.
Той е Йордан Еленков и от 30 години е посветил живота си на конете. Всеки ден разкрива нови и нови тайни от техния свят и иска да покаже всичко това на децата – на здравите и на болните. Защото конете лекуват, убеден е 61-годишният мъж, запазил детското у себе си.
„Знам, че конете лекуват. Помагат при аутизъм, детска церебрална парализа, синдром на Даун, на деца с говорни проблеми. Тук идват няколко такива дечица. Докато общуват с животните очите им греят, отварят си душите. Ще ми се до това да се докоснат още деца. Знам, че има начин и ще направя всичко възможно, за да го постигна”, разказва Данчо.
Конете са втората любов на инженера. Първата е футболът. Израснал е на стадиона в родното си село Крива бара, играл е в селския отбор, в студентския тим, докато учел в минногеоложкия университет, имал възможност да играе и в елитната „А” група, но избрал студентската скамейка, а после претърпял тежка травма. Два пъти професор Шойлев оперирал дясното му коляно и това поставило край на футбола. Травмата била същата като тази, която сложила край и на кариерата на големия Роналдо. Тогава Данчо бил на 22 години.
„Това беше най-голямата ми любов и като всяка голяма любов ми донесе най-много страдания”, спомня си днес, 39 години по-късно, Йордан Еленков.
Така след дипломирането си инженерът по сондиране сменил футбола с езда. През 1980 година взел първата си кобила Бойка от спортното дружество в Търнава, купил я с бащини пари. Гледали я в Крива бара, но това не стигало на Данчо. Открил имот в монтанския квартал Кошарник, купил го, направил два бокса и конете станали два, след около година вече били 4, купил втори имот, съседен, направил 6 бокса и в момента има 16 коня.
Сега в конюшнята си Данчо има пет кобили чистокръвна дунавска порода, три кобили и два жребеца чистокръвна английска порода, останалите са кръстоска между хановерска, английска и дунавска порода.
Най-голямата му гордост бил Конзол – дунавска порода. Шампион за жребци от национална изложба в Сливен през 2003 година.
Сега се гордее с Кастинг, който има впечатляващо родословие и с Кангалия – два пъти шампион на България на 2 000 и на 2 400 метра.
„Конете, хората, които ги отглеждат и конният спорт вече са забравени от държавата. Преди години само в региона на Монтана имаше 7-8 дружества за конен спорт, сега няма нито едно. Гордост е за Монтана, че рекордът на прескок височина е поставен от наше дружество и е заслуга на легендарния треньор Николай Ботев с обикновена, а не породиста кобила. Рекордът е 2.05 метра и до момента не е подобрен. Днес за Ботев никой не казва нищо, помнят го само ония момчета, днес мъже, на които той е предал любовта си към ездата”, казва с огорчение Данчо.
Никога няма да забрави срещата си с един от най-великите мъже на България и най-добрия ездач сред актьорите - Джоко Росич. Запомнил от него, че най-великото нещо е синхронът между ездача и коня. Тогава настъпва висшето удоволствие. На това учи Йордан Еленков децата, с които работи – да открият синхрона, единението с коня.
Мечтата на Данчо е не само да преподава езда, а да помогне на деца с проблеми да се почувстват по-добре.
„Тук идва едно момиченце – аутист. Стои до конете, гали ги, очите му стават различни и майката е убедена, че в душата й нещо се случва при общуването с тях”, разказва Еленков.
В София и Бургас хипотерапията е много популярна. Фондации, които се грижат за малчугани с церебрална парализа, аутизъм и синдром на Даун организират занимания за децата в конни бази.
„Защо и ние да не го направим за нашите деца. Със сигурност в Монтана не всеки родител, който се грижи за болното си дете, може да отдели средства и да го заведе в София. Тук това е възможно да се случва. Убеден съм, че ще се намери начин. Веднъж да усетят тези дечица това, което им дава животното, няма да спрат да идват, защото конете лекуват”, убеден е стопанинът.
А инж. Еленков може да направи и други неща за Монтана и за децата. Защо Дядо Коледа да не пристигне на площада край елхата с елитен впряг и седнал във файтона, с който пътуваше д-р Старирадев /Стефан Данаилов/ в „Търновската царица”.
Файтонът, участвал в десетки български кинопродукции, от години е собственост на монтанския инженер. Понякога с него се возят абитуриенти или младоженци, а иначе стои грижливо опакован под сайванта и чака по-добри времена.
Йордан Еленков е научил децата и внуците си да яздят, има сили да предаде уменията си на други, но голямата му цел е неговите коне – шампионите, да помагат на болни деца и те да бъдат по-щастливи.
