Анализи

Как се яде курник

  15.08.2013 18:11             
Как се яде курник

Хапнахте ли вчера, на Голяма Богородица, лъжица мед на гладно? Пък и нека не е ваден по Преображение. Омесихте ли пита с брашно от тазгодишната реколта жито? Оставихте ли на трапезата един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или просто за да напомня, че никой не е вечен на тази земя. Ако не сте, сърдете се на себе си.
Миналата неделя от този свят си отиде арменският поп. Свещеник Крикор Езегелян от Арменската църква във Варна се споминал след дълго боледуване. Вече няма и на кого да се оплачем. То и докато беше жив, лека му пръст, пак само при него ни пращаха, ама полза – йок.
Оня ден Димитри Иванов си излял мъката от форума под писмата му във вестник „Сега”, публикувани всяка сряда. Обиждали го форумците, наричали го всякак, а той, горкият, не можел да им отговори. Сякаш беше обявена Трета световна война – такова чудо настана сред критикарите.
„Но калабалък стана на моята виртуална маса във виртуалната кръчма. Навлеци просташки стил налагат, превземат ми масата. Не си я давам. Моя си е пък, както и аурата си е моя. Аз си я направих масата”, пише бат’ Джимо, както го наричат положително настроените към него форумци.
От цялата помия единствено ми допадна постингът на Simplified Solutions. „Ми така се чисти маса. Ставаш и я обръщаш връз навлеците. Бързо и ефективно. После може да има и търкал, но до идната сряда ще са каталясали, а мястото ще е ошетано и проветрено”, пише никът.
В моята квартална аптека също често бистрим политиката, но не на виртуална, а на истинска дървена маса. И не ми възразявайте, че в аптеките няма маси. Аптека е всеки търговски обект, в който се предлагат медикаменти против всякакви болежки. В кварталната ми аптека те са предимно битови, но има и физически, особено в някое ранно утро, когато „очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена”.
Та там, между невиртуалните маси, изведнъж се появи едно малко, рижо отгоре и бяло по коремчето, коте. Голямо горе-долу като цигарена кутия, от която стърчат четири крачета, опашка и глава. Фармацевтът го кръсти Георги. Не си спомням дали по това време се беше родило кралското бебе Джордж, та да е било в негова чест, но това няма значение. По нашите географски ширини хората отколе са си кръщавали котките Писанка или Писанчо. Но рижкото вече си имаше име, та му турихме отзад едно Писанчев. И пациентите, посещаващи търговския обект, започнаха да се обръщат към него не с Георги, а с културното „Господин Писанчев”. Макар че по-невъзпитаните или поелите повече лекарство понякога грубовато подвикваха „Георги бре!”. Котето учудващо бързо започна да реагира и на двете си имена, без да проявява капризи.
В понеделник срещу вторник от небето валяха попълнени фишове от тотото. Със скорост сто парчета в час. Е, не съвсем, но нали съществува поверие, че ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо, то се сбъдва. Така е и с тотото. За да спечелиш, първото задължително условие е да пуснеш фиш, иначе не става. Второто условие е да познаеш кои числа ще излязат, но то не е задължително. Затова, когато Персеидите, ръснати от кометата Суифт-Тътъл, ти предоставят възможност, трябва да се възползваш от нея. Клечах няколко нощи поред на терасата, въртях си главата като кокошка насам-натам, ама ниц! Даже накрая склоних сутринта да видя пред входа поне беемве с цици, защото заради бързината човек не може да сколаса с точна формулировка на желанията, но и това не би. Казват, че ще се суифт-тътълства до към 24 август, та още храня някаква надежда.
В понеделник „Преса” пусна карта на София, на която бяха показани засегнатите от срива на електричеството райони. Оказа се, че квартал Овча купел е прекръстен на Овча п*тка. Може някой да си е играл на ези-тура, не знам. Боговете обичат да наблюдават как великите хора се борят с лишенията. В следващия брой колегата Николай Големанов опита да замаже гафа, увъртайки, че журналистите на „Преса”, дори когато спят, пишат на правилен български език, без да допускат правописни грешки. То това и оставаше – да напишеш „п*тка” с правописни грешки.
Българският език е хлъзгава територия и малцина могат да се чувстват сигурни върху нея. Ези и тура, които някога като деца наричахме „писмо” и „герб”, при малко повече въображение могат да се приемат като „език” и „туряне”. Тази глупост пък защо я пиша…
Кой казва, че руският език не е български? Сука, сучка на руски се казва на куче. Вероятно идва от факта, че се суче, върти се, обикаля около вертикалната си ос, докато си седне на задника. А яли ли сте курник? Не, нали? Курникът на Авдотя Панаева е пирог от пилешко месо и яйца. Кура, курица на руски е кокошка, а курятина – пилешко месо. В „Душечка” Антон Чехов пише „И в это время она сравнивала себя с курами, которые тоже всю ночь не спят и испитывают беспокойство, когда в курятнике нет петуха”. Отплесвам се. Курникът на Авдотя било любимото ястие на Александър Дюма-баща, докато пътувал из Русия. Особено му харесвали посещенията във вилата на Авдотя Панаева в Ораниенбаум, където се чувствал „в своята чиния” и прекарвал много весело. Освен курника, който френският писател оценил като най-изкусното руско ястие, готвачите на домакинята му поднасяли пирожки с каша и риба, шчи, патица с ябълки, печено прасенце с хрян, малосолни краставички, пържени гъби със сметана, ботвиня и какво ли не. В дневника си Авдотя написала „Струва ми се, че стомахът на Дюма ще може да смели и мухоморки!”. Ако някой иска рецептата за курника на Авдотя, обещавам да му я пратя. Има я в „Голямата кулинарна енциклопедия” на Александър Дюма.
А знаете ли какво е „Остров Маргарита”? Знаете друг път. „Остров Маргарита” е супа с качествата на афродизиак. Рецептата й я има в книгата на Исабел Алиенде „Афродита”.
Тия дни изведох ново социално правило – видиш ли сутрин сиропирана баничка със сирене и локум, купувай веднага, защото, ако отложиш за обяд, няма да има.
Статистиката е неблагодарна работа. Според нея е доказано, че 30% от катастрофите стават по вина на пияни шофьори. Съответно останалите 70% са били по вина на трезви шофьори. Е кой е по-опасен на пътя – пияният или трезвият шофьор?
„Стандарт” във вторник слага заглавие „Вигенин: Младежката безработица е приоритет за правителството”. Като съдя по израза, за това правителство наистина младежката безработица ще е приоритет. Разбира се, не се отнася до решаване на проблема с младежката безработица, което също би могло да бъде приоритет при евентуално желание. Но, както се вижда от няколко месеца, желанията са основно две – да си прави оглушки и да ваканцува.
Big Shit, както трябва да се прекръсти Михаил Михайлов (особено запомнящо се име), бил забелязан да пътува по море на изток, досущ като лирическия герой от „Самотна лодка се белее”. Рапърът Мишо Шамара съобщил в профила си във фейсбук, че от ГЕРБ заплашват да отрежат ушите на сина му. Потребителят Господин Инкогнито написал „От ГЕРБ ми платиха да отрежа ушите на сина ти. Казвам ти го, за да не се чудиш после защо е без уши”, а  Big Shit го публикувал на страницата си. „хахах само косъм да падне от децата ми ще ги изколям подред . всеки който е ГЕРБ без значение вииновен невинен Е**Л СЪМ ГИ”, пише рапърът в коментар към публикацията си (правописът и пунктуацията му са запазени). Но и от „Труд”, които съобщават вестта, не падат по-долу. „До момента 122 приятели на Шамара са хареса ли поста му, а коментарите под него също не спират”, пише газетата във вторник. Също? Хареса ли? Добре е. Като Овча п*тка.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли светлите хора. Аз отивам навън да ме вее вятър на бяла кобила и да щаствувам.