Промиване на речно злато и издирване на метеорити са част от атракциите за туристи във видинското село Стакевци. Нетрадиционните идеи са на собственика на къщи за гости в селото Боян Минков. Освен разходките в красивите местности наоколо, той е решил да разнообрази ежедневието на гостите с различни алтернативи.
„Предлагам на нашите и чужди туристи посещения на пещери, промиване на речно злато, издирване на метеорити и минерали. Очаквам това да задържи посетителите в селото за по-дълго време”, казва гостоприемният домакин. Брането на разрешените билки, риболов и приготвяне на традиционни местни вкусотии също влизат в плановете за алтернативен туризъм. И в момента интересът към селото е голям, а легловата база почти винаги е заета.
Природата наоколо е прекрасна. Стакевските гори започват непосредствено от крайните къщи на населеното място и са идеални за ловни разходки.
Погледнато на релефна карта Стакевци представлява естествена крепост със стени от зъбери, била и върхове. Впечатлява с крепостните кули „Жребче”, „Голаш”, „Три уши” и „Ведерник”. Според легендата за основаването на селото, имало едно време двама братя - Крачун и Стайко, които живеели със семействата си на 6 км от сегашното Стакевци и на 3 км от днешното село Крачимир. Един ден при спор братята се скарали и решили да се разделят. Единият тръгнал наляво, другият - надясно и така Крачун основал Крачимир, а Стайко - Стакевци. Тук се открива една от най-красивите части на Стара планина. На 10 август ще бъде отбелязан традиционният празник на Балкана в живописната местност до водопада Бела вода. Височината му е около 15 метра и гледката е впечатляваща. През 1976 година е обявен за природна забележителност и е включен в най-дългия екомаршрут в Западен Балкан. По коритото на реката може да се видят още няколко по-малки водопада. За да се стигне до най-големия, се преминава през цялото село по главния път, който продължава нагоре към Балкана. След около 500 м по пътя се стига до разклон, където от лявата страна е поставена табела с бяла птица на червен фон, обозначаваща "Защитена територия". Има и бяло-червена маркировка на дърветата. Самият водопад е в дола и до него се стига по стръмна пътечка.
Историята на Стакевци е богата. Най-старият регистър на селото, както и на целия Видински край, е от 1445 година. По това време господари на Стакевци са Имам Али Факъх, който владеел 14 домакинства и 1 вдовица, Юсуф, син на Мурад, разполагал с живота и работната сила на 8 домакинства и 1 неженен и Байъклу Хъзър, Тюркоглу къдър, който имал едно домакинство. Другият съхранен регистър е от 1560 година. Статистическите данни говорят, че по онова време Стакевци се отнасяло към нихия Загорие и принадлежало на Ферхад от охраната на крепостта Филордин. Следващият век се ознаменува с Чипровското въстание, в което взема участие и Стакевци. Археологически находки калета и градища показват, че в района на селото е кипял живот през всички хилядолетия. През 1816 година в многолюдно семейство е роден Първул Станков - главен апостол на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Участник е във всички последвали събития и акции за отстояване исканията на селяните. Той е един от малкото борци за свобода, който доживява Освобождението и вижда осъществена мечтата си - свободата на България. Имал е трима братя - Никола, Петър и Георги, и една сестра - Яна. Според легендата, Маруф ага, господарят на Стакевци, хвърлил око на Яна и посегнал на нейната чест. Това е бил повод Първул Станков и братята му да тръгнат по пътя на отмъщението, а по-късно, и да открият пътя на борбата за свобода. На 25 май 1856 г. на мегдана на селото Първул Станков и Димитър Петрович обявяват т.нар. Първулова размирица. По онова време Стакевци е най-голямото село в Белоградчишка кааза, един от главните опорни пунктове на въстаниците от 1850 г.
Войводата Първул Станков умира на 16 януари 1885 г. в Белоградчик.
В селото е роден и проф. Виден Табаков, който след като емигрира в САЩ, участва в наземния екип, изпратил космическия кораб "Аполо 11" на първата му лунна мисия. Научните интереси, с които проф. Табаков е познат в целия свят, са свързани с разкриване на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите. Последните му научни проекти включват изследвания за американските военноморски сили и за някои световно известни компании. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери.
Боян Минков е убеден, че селският туризъм има бъдеще в този район, в който хората са добри и гостоприемни, а природата радва с красотата и забележителностите си.
