В едно от най-малките населени места в област Видин – село Градсковски колиби в община Бойница, градят църква върху основите на старата, която се е срутила. По документи в селото, което е на метри от границата със Сърбия, живеят около 50 души, но това не ги спира с помощта на общината да градят храм. Не само вярата в Бог е накарала местните да започнат строежа. Историята е повече от любопитна. Село Градсковски колиби се е появило на картата на България след Ньойския договор, когато откъснати от територията на България земи се оказват в Сърбия. Тогава в пределите на западната ни съседка остават 8 села от Кулска и едно от Видинска околия. В пределите на Сърбия се озовава и село Градсково. Нежелаещите да станат граждани на Сърбия строят къщи на нивите си и основават село Градсковски колиби. Къщите са разхвърляни на километри – всяка е изграждана до нивата на стопаните си. И до всяка къща има гробове, защото гробищата също останали в Сърбия.
„Най-интересното е, че в Градсковски колиби има полусрутена каменна черква. Някога е имало голям храм с много икони, но когато преди години селото е било разделено на две и едната част е предадена на Сърбия със същото име – Градсково, жители на нашето село успели да скрият иконите от този храм. Сега се появиха и ние искаме да ги реставрираме и да ги поставим в нашия си храм. Това ще стане със собствени средства”, разказва кметът на общинския център Бойница Анета Генчева. Преселниците в България обаче не могли да поставят иконите си в построената църква, защото те били големи, а храмът – малък. Сега върху основите на старата църква се гради нова, но по-голяма, за да могат в нея да бъдат поставени ценните икони. „От Видинската митрополия разгледаха черквата, погледнаха иконите и разбраха, че църквата носи името на Свети архангел Михаил”, обясни кметът на общината. В намиращото се на няколко километра през границата село Градсково, където са старата църква и гробовете на дедите на хората от Градсковски колиби, живеят 700 души. Надеждата, че скоро Сърбия ще влезе в Европейския съюз и границата ще се преминава свободно, радва хората и от двете страни на границата. Защото те са роднини, но са загубили връзка вече почти век.
