Във вторник в „24 часа” прочетох кратката новина „20 тона дини се изсипаха в езерото Байкал в Русия”. Веднага се сетих за „Шовинист” на Тери Пратчет. „Наистина е удивително какви неща падат понякога връз Анкх-Морпорк. Преваляванията от дребни рибки и жаби са добре познато явление, въпреки че падащите метални кревати предизвикваха коментари.”
Оказа се обаче, че следващото изречение е „Причината е преобръщане на товарно ремарке на завой на планинския път”. Приблизително същото е и обяснението в историята от Света на Диска.
„- Често ли валят кревати по тия места?
- А ти как мислиш?
- Аз да не съм моряк!
- Не, преваляванията на кревати не са ежедневно явление! Нито пък кофите за въглища! – прибави Дженкинс, когато нещо черно се стовари върху перилата на кораба и пропадна зад борда. – Обикновено валят нормални неща! Дъжд! Сняг! Лапавица! Риба!
Нов прилив на бурята внезапно покри палубата с килим от пробляскващо сребро.
- А, върнахме се към рибата! – Ваймс надвика вятъра. – Това е хубаво, нали?
- Не! Ужасно е!
- Но защо?
Дженкинс вдигна една консерва.
- Тези са сардини!”
Край на цитата.
В Байкал обаче са паднали дини. Най-вероятно за да изстинат, защото в тия жеги могат да станат пакости. Езерото е в Източен Сибир, замръзнало е от началото на декември до края на май и е най-дълбокият естествен хладилник в света – 1642 метра. Сигурно е вълшебно човек да си изстудява мезето в Байкал, само дето в Русия няма нито ракия, нито мастика. А водка с любеница е същото като боза с джанки.
Странно нещо са растенията. От тях всичко може да се очаква.
Като споменах ракия, се сетих, че една от най-хубавите ракии се прави от всеки вид акация. Ако е от аморфа (Amorpha fruticosa), вид черна акация, чиято родина е в южните части на Северна Америка, ефектът е повече от двоен. Аморфата съдържа много повече ефедрин, мескалин и никотин от всяка от посестримите си. Мескалинът е лек наркотик, добиван от пейот (Lophophora williamsii), което е вид южноамерикански кактус, или от кактуса Сан Педро, отглеждан и в домашни условия, и от двете разновидности на ехинопсис – Echinopsis pachanoi и Echinopsis peruviana. Ефедринът пък е суровината, от която по сравнително лесен начин и с напълно ненаказуеми от закона катализатори като батерия за мобилен телефон, например, може да се получи метаамфетамин. Трябва само да се използва органичната реакция, наречена редукция на Бърч, която подпомага синтетичната органична химия. Спирам, за да не ме потърси полицията. Впрочем, в България ефедрин може да се набави от тревистото растение ефедра (Ephedra distachya), макар че е защитен растителен вид.
Бананите, които се продават в магазините по цял свят, са абсолютно импотентни растения. Схващанията, че е донесен от Америка, не отговарят на истината. Бананът всъщност е отнесен там от конквистадорите след Великите географски открития. Неговата родина е Южна Азия, а арабски търговци го пренасят в Африка и Европа. Според различни източници, познатият ни днес банан се използва за храна от около десет хиляди години. Той е природен хибрид от две растения – Musa acuminate, което няма никакъв вкус, и Musa balbisiana, което пък е с толкова много семена, че не става за ядене. Двата вида се опрашват и се получава напълно стерилно растение с неочаквано вкусни, безсеменни и сочни продълговати плодове. Отглеждането му става изключително по ръчен начин чрез издънки и калеми и може да се нарече клонингово възпроизводство.
В този смисъл бананът е съвсем безопасен за разлика от краставицата или тиквичката, ако се използва вместо вибратор. Надявам се, че не ме четат малки деца.
Така че терминът „бананова революция” не е оксиморон, а нещо напълно реално. Зависи кое ще излезе ялово – тези, които искат оставка, или онези, на които искат оставка.
Но има и хора, на които се благодари. Общинският съветник от Варна Андрей Василев получил кристална ваза и грамота от нудистки заради приноса си за възстановяване на така наречения Евин плаж, където е рай за натуристите. Предполагам, че са били съблечени подходящо.
Общо взето, на мен са ми непонятни политиците. Каква репутация може да има човек, сниман по гащи на яхта, полегнал на шезлонг заедно със Сергей Станишев, също по гащи? Тогава Сергей още не беше женен, а Кристиян Вигенин и днес не е. Що за авторитетен политик е онзи, когото гонят последователно от две таксита в рамките на три минути, а епизодът се разиграва посред бял ден? Лесно ли й беше на Мая Манолова да чуе пред милиони свидетели два пъти „Махай се!”, че на всичко отгоре и наистина да се махне? И накрая – „Там (в лудницата – б.м.) всеки можеше да си говори, каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намираше в парламента.” Ярослав Хашек, „Приключенията на добрия войник Швейк”.
За да тръгне нещо, което се е забатачило, трябва да се сменят правилата, а не хората, които го правят. Те играят по свирката на закона, а у нас тя не е най-правилната. Така да се каже, ако мъж гледа у дома по телевизията футболен мач с изключен звук, накрая съпругата му за компенсация ще му направи вувузела. Та законът е направен така, че да е в полза на управляващите, които и да са те. И Господ да слезе на земята, ако спазва правилата, ще ритне всичките десет Божи заповеди и... майка плаче.
Чакаме някой да ни оправи. Добре, нека погледнем пак старата окъсана книга на Ярослав Хашек.
„Швейк каза, че тук е по-хубаво, отколкото в банята при Карловия мост и че много обича да се къпе.
- А ако ми изрежете ноктите и ми острижете косата, нищо вече няма да ми липсва до пълното щастие - добави той с приятна усмивка.
Удовлетвориха и това му желание, а след като го разтриха порядъчно със сюнгер, завиха го в един чаршаф и го занесоха в първо отделение, където го сложиха на легло, покриха го и го помолиха да заспи.
Швейк и днес още обича да си спомня за това: „Представете си, те ме носеха на ръце, на ръце ме отнесоха до самото легло. В тоя миг изпитвах неземно блаженство.“ На леглото той сладко заспа. След това го събудиха, за да му предложат канче мляко и кифла. Кифлата беше нарязана вече на малки късчета и докато един от болногледачите държеше двете ръце на Швейк, другият топеше късчета кифла в млякото и го хранеше, както се тъпчат гъски. Като го нахраниха, те го взеха под ръка и го заведоха в клозета, където го помолиха да се изходи по малка и голяма нужда. И за този хубав миг Швейк разказва с любов. Вярвам, че не е нужно да възпроизвеждам думите му какво направили после с него. Ще спомена само, че Швейк каза: „Един от тях през това време ме държеше в прегръдките си.“
Ами какво да кажа… Май от двайсет и три години някой все ни държи в прегръдките си… Че и преди това, така че би трябвало да сме свикнали.
Затова се чудя защо са тези циркаджилъци. На плажа в Евксиноград ред до ред са ваканцуващи по бански и жандармеристи с щитове и палки, но с плавници, шнорхели и маски. А от морето излизат водолази с плакати „Оставка”…
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли боговете. Впрочем, трябва да се живее справедливо. Дори да ти дават подкуп, трябва винаги да го връщаш на този, който ти го е предложил. Но не и преди да го превъртиш няколко пъти, докато поне се утрои.
