Понякога дребните неща могат да объркат тотално света. Твърди го и българската поговорка „Малкото камъче колата обръща”. Христофор Колумб е бил първият комунист –не е знаел къде отива, не знаел къде е бил и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците. На малцина е известно, че автор на афоризма е британският премиер сър Уинстън Чърчил, а не е просто стар виц.
Погледнато реално, Христофор Колумб не е бил някакъв глупак. Напротив, дори е бил достатъчно напредничав, за да създаде първия глобус, макар и несъвършен. И е бил напълно прав, че ако тръгне през Атлантическия океан на запад, рано или късно ще стигне Индия. Обаче не е предполагал, че на пътя му ще се изпречат две грамадни парчета земя, свързани с тесен провлак, наречени по-късно с едно и също име и малко уточнение – Южна и Северна Америка.
Всъщност, идеята на генуезкия мореплавател, когото неправилно смятат за испанец, била да намери по-бърз и по-лесен път до Южна Азия, а основната цел били подправките и най-вече черният пипер, които по онова време стрували майка си и баща си. Твърди се, че въпреки четирите експедиции, които направил, до края на живота си той бил убеден, че е стигнал Индия.
Благодарение на Христофор Колумб до ден днешен в цял свят има няколко абсолютни заблуди. Жителите на двата континента все още се наричат индианци, на материците изобилстват имена на местности, населени места и хора като Индиана и негови производни, а чушките напълно погрешно са наречени пипер (pepper) и дълго време се е смятало, че са вид черен пипер. Но няма как да бъдат дори роднини, защото пиперките се разпространяват в Азия едва през XVIII век, а са били пренесени от Южна Америка в Европа в началото на XVI век. Черният пипер (Piper nigrum) е растение от семейство Пиперови (Piperaceae), докато пиперката (Capsicum annuum) е от семейство Картофови (Solanaceae). И накрая – едното е подправка, а другото – зарзават.
Всичко казано дотук само подкрепя тезата, че дребни неща като черния пипер и чушките могат да обърнат историята с краката нагоре. Позицията й обаче не прави пържените пиперки с доматен сос и поръсени с черен пипер и счукан чесън по-малко привлекателни, особено в жегите. Горещи или студени – няма значение, стига до чинията да има чаша ракия или халба бира.
Впрочем, доматът също е от Южна Америка, а чесънът – от Югоизточна Азия. Така че, ако някой настоява за средиземноморския произход на ястието от чушки с доматен сос, да има много здраве.
Откривателите винаги са били голяма работа. Отец Христофор Събев, познат повече като Фори Светулката от зората на демокрацията, открил суперчастица, която има 4.7 пъти по-висока скорост от светлината. Super Firefly преминавала през квантов тунел, при което пренасяла видеоинформация. Чудото станало на 12 юли, в навечерието на Спасовден, Възнесение Господне.
Огнената муха или Огненият полет, както би трябвало да е преводът на Firefly от английски език (в интерес на истината, „светулка” е fire-bug, но може да се използва и fire-fly), със сигурност ще отвее „Крайслер”-а с антените на Цветан Цветанов, защото не само ще може да изпраща записи на подслушваните разговори, а и видео с висока резолюция на участниците в седенките. При това със свръхсветлинна скорост, в някои случаи – преди те да са се провели.
За първи път прехвърляне на потенциална бариера чрез квантово-тунелен преход е направил проф. Гюнтер Нимц през 1994 година. Само че той използвал симфония №40 на Волфганг Амадеус Моцарт. В нея участват флейта, два обоя, два кларинета, два фагота, две валдхорни и щрайх. Няма нито Вальо Танов, нито Мишо Бирата, нито Николай Кокинов, Мирослав Найденов го няма даже. А Фори Светулката турил и видео. Аферим!
Светлината се движи с 300 000 километра в секунда (по-точно с 299 792 458 метра в секунда). Скоростта на Огнената муха трябва да е 1 410 000 километра в секунда. Откритието ще направи революция в астрономията. Светлинната година, която всъщност е мярка за разстояние, вече няма да е 9 454 254 955 488 километра, а само 2 011 543 607 551 километра (до десетичната запетая). Например, най-близката звезда – Проксима от съзвездието Кентавър, е на 4.22 светлинни години. Няма да изписвам числото, за да ми стигне страницата. При условие, че коефициентът на Светулковото чудо е 4.7, Проксима идва само на няколко светлинни месеца от нас. Разстоянието от Земята до Луната е едва 1.2 светлинни секунди и със Светулката ще се минава за 25 десети от секундата. Вече виждам как космическите кораби на земляните и най-вече българските (sic!) хвърчат насам-натам във вселената и не остават кътчета недостигнати. Здравей, Космосе, родино българска!
Наричащата себе си професор Мирослава Кортенска рекла по телевизора, че била притеснена, защото президентът Росен Плевнелиев е останал единственият политик, който настоява за предсрочни избори веднага, а президентската институция имала рекордно нисък рейтинг – 40%. Според мен, така назоваващата се професорка би трябвало да се притеснява повече от факта, че трябва да си купува все по-широки дрехи. Не съм сигурен дали й расте рейтингът, но определено размерът й се увеличава. За разлика от други неща – природата не търпи неравнопоставености, пък и никой не е казвал, че животът е справедлив.
Миналия петък в „Труд” сложили заглавие „Член свали рейтинга на кандидат-кмет”. Бившият конгресмен Антъни Уайнър, който се кандидатира за кмет на Ню Йорк, пратил на някаква жена по интернет снимка на оная си работа с псевдоним Карлос Danger (опасност от английски). Разкритията били направени от сайта Dirty (мръсно, пак от английски. И рейтингът му паднал от 52 на 30%. Обаче не се казва дали опасността му е намаляла в същата прогресия. Сигурно става за кмет, нали?
Депутатът Антон Кутев нарече един дебат в парламента „духовна вакханалия” и „абсолютно сриване на и без това малкия рейтинг на народното събрание”. После обвини Бойко Борисов, че унищожава последните остатъци от достойнството на депутатите, защото поискал заседанието да се предава пряко по БНТ.
Нали и аз това казвам – за всичко са виновни черният пипер и пожарникарите, пък били те и генерали.
А сега да си починем.
„И тогава, един четвъртък, почти две хиляди години след като един човек бил закован за някакво дърво, защото казал колко хубаво би било, за разнообразие, да се държиш добре с хората, едно момиче, седнало само в малко кафене в Рикмансуърт, внезапно разбрало какво не е било наред през цялото това време и най-накрая узнало как светът може да стане добро и щастливо място. Този път това била истината, това щяло да свърши работа, без никой да биде приковаван за каквото и да било. За жалост, обаче, преди да успее да намери телефон, за да разкаже на някого, Земята била неочаквано разрушена, за да се отвори място за нова хиперпространствена магистрала, и така идеята, изглежда, била загубена завинаги.”
Цитатът е от четвъртия том на „Пътеводител на галактическия стопаджия” – „Сбогом и благодаря за рибата”.
Айде чао! До следващия петък. Тогава в Канада е Ден на миротворците, в САЩ – Ден на защита на горите от пожари, а в ЮАР – национален ден на жените. След кратък размисъл реших да тръгна на юг. От всички злини човек трябва да избира най-малката. А според мен, засега ме удовлетворява Южна Африка.
