Тя е само на 21 години, но животът й е низ от изпитания, които дори един 90-годишен човек едва ли е преживял. Сега е бременна и единственото й желание е, животът на детето й да не прилича на нейния. В тъмните й очи се чете надежда. Именно надеждата е скрила ужаса, страданието и страха, които държат в окови душата й години наред.
Историята на Елвира, която живее в Монтана, най-вероятно е сходна с тази на много момичета, станали жертва на трафик. Години наред тя е живяла в анонимност, под специална защита, но сега сама иска да излезе на светло – не заради себе си, а заради малкото същество, което расте вътре в нея.
Не иска да показва лицето си, защото не желае като разхожда рожбата си след няколко месеца по улиците на Монтана, хората да я сочат с пръст. Името си обаче не крие.
Сега Ели живее на малък таван, къпе се в гаража на хазяите, но си дава ясната сметка, че така няма да може да отгледа нормално очакваното момиченце. А малката да попадне в институция, младата жена дори не си и помисля.
Нейният, изпълнен с мъка и страдание живот, е започнал точно от такава институция преди 18 години, когато била едва на 3.
Хубавото момиченце е осиновено от фамилия роми, специализирала се в джебчийство. Когато става на 6, родителите на Ели
стартират нейното „образование” и тя става добра, много добра в професията. До 11-годишна възраст малката „работи” в България, в големите градове, където портфейлите тежат много. Водят я и из Европа, за да се запознае с работата там.
На 11 вече е готова за продажба, като булка, но реално, за да работи за друга джебчийска фамилия.
Първият й съпруг е 9-годишно момче.
„Когато пораснах и станах на 11, за първи път ме продадоха за 100 000 лева. Трябваше да работя, за да върна тези пари, които новите ми господари са броили на „семейството” ми. Беше ужасно, бой, тормоз и всичко, което човек не желае да му се случи, преживях там. И баща ми ме прибра, но не за добро, продаде ме отново,
пак за 100 000 лева”, разказва Елвира.
Работила е в Чехия, после в Германия, Гърция, Полша, Австрия…Арестувана е десетки пъти, но нали е дете, полицията в нито една държава не успявала да я вкара зад решетките. Имала е шанса да прибере много пари, стигала до 2 000 евро на ден.
„Реших да избягам, когато бях за пореден път в Гърция. Не знаех как да го направя, но усетих, че ако съзнателно попадна в ръцете на полицията, ще имам някакъв шанс”, спомня си Ели, която пет години след бягството живее под специална защита.
След задържането й в Гърция, я изпратили в специален изправителен център, тя го нарича затвор. Там дошъл българин – адвокат, бивш полицай. Той помогнал на тогава 16-годишното момиче и така то попаднало в кризисния център в Монтана. Тук животът й започнал отначало – по съдебен ред се отказала от осиновителите си.
Белезите от побоите по тялото на Ели са нищо в сравнение с тези в душата й. Спомените от семейството, което я продавало като стока, още живеят у нея.
Семейството, което я осиновило, има две собствени деца – момчета, но в този бизнес мъжете са началници – те контролират работничките. Заради това им била нужна Ели. А тя била толкова добра, че осиновителите й искали да си я приберат от кризисния център. Как са разбрали къде е, все още не е ясно, тъй като центърът в Монтана е с „високи стени”. Тук спасение намират много деца, жертви на трафик и това място е като остров за тях.
„В тая среда се работи само с момичета. Момчетата могат да правят каквото си искат, но не и момичетата. Те, момичетата, нямат личен живот – каквото кажат бащата и майката, това трябва да стане. Дори и да не го желаят, ги принуждават насила.”.
Елвира пристига в центъра неграмотна.
Това е част от стратегията на джебчиите. Техните деца не ходят на училище. Те не четат, не пишат, защото робите са неграмотни. Така дошла Ели в Монтана. Разпознавала само няколко букви.
В дома я научили да чете, но битката за промяната била тежка. Детето изпадало в различни психологически кризи. Тежки депресии, пълно отричане на рационалния живот.
Днес Ели вече е друга.
Дава си сметка, че петте години са си стрували усилията. Успяла е преди месец дори да си намери работа. Заплатата е малка, но това са първите пари, които момичето изкарва с истински, пълноценен труд. Доволна е, но и притеснена за очакваното дете.
А то ще се появи на бял свят само след около 2 месеца.
„Бащата ме напусна, но аз запазих рожбата си, макар да знам, че ще ми е ужасно трудно.Просто не искам този живот, който съм водила аз, да води и детето ми.
Страхувам се, не знам дали ще се справя. Това си е дете, това си е голяма отговорност”, разказа Ели.
А тя иска най-нормалните неща, които всяка майка иска за детето си – до го отгледа здраво и да го възпита. Иска нейното дете да стане
добър човек.Избрала е да живее с него по правилата.
Това иска 21-годишната Елвира, която все още се страхува да покаже лицето си. Жертва на трафик, обиколила света, за да работи за господари, които се наричали нейно семейство, все още скована от страха и ужаса на предишния си живот, Ели иска просто да живее нормално и да отгледа детето си. Искрена е, когато продължава да вярва, че светът е добър и на тази земя, наречена България, живеят добри и състрадателни хора.
