Едно тефтерче разбуни България като торнадо. Не е онова малко бележниче на Васил Левски с емблематичното „Народе????”, което още не е разшифровано. Дневникът на шефа на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов вдигна във въздуха всички власти, подобно на Моби Дик на Херман Мелвил. Няма какво да кажа, знае се кои мъже си водят дневници – Оскар Уайлд, Пьотр Чайковски, Федерико Гарсия Лорка, Анди Уорхол… Та в тая книжица имало съкращението И.Ф., което трябвало да бъде уведомявано за първите мъже на държавата. Подозираната депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова вика „Не се разпознавам в цитираните инициали”. Нормално е, трудно е да се разпознае в някакви си две букви, пък били те и с точки – прекалено всеобхватна е. При нея точка, т.е. край, няма.
Но не е само тя. Пословичният с конкретната си мисъл т.нар. цар Симеон Сакс и Кобург Гота рекъл „Не съм получил покана (за откриването на магистрала „Тракия” – б.м.)... Защо трябва всички да се изтъпанчим там?”. Безусловно правилно, но малко егоцентрично добавил „Ще припомня, че през август се навършват 70 години от кoнчината на цар Борис III и пак толкова от моето възшествие, нещо, което мнозина забравят”. Дай, Боже, никой да не си го спомня!
Протестиращите направиха малка грешка с голата цица на Таня Илиева. Изтъпаниха се с нея баш на 14 юли, националния празник на Франция. Картината „Свободата води народа”, на френски „La Liberté guidant le peuple”, на Йожен Дьолакроа е посветена на Юлската революция и на събитията от 28 юли 1830 година в Париж. Нищо лично, все пак 28 юли тепърва предстои… А Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 година и няма нищо общо с юли. Затова си мисля, че ако съм на протестите в София, бих оборудвал стоката си с лозунг „Аз съм куче Ая, а не просто ПЕС!”.
В списание „Тема” Любослава Русева написа „Почти неизвестен депутат от БСП обясни, че Германия и Франция се държат като акционери, а виден социолог се скара на Европа, че не може да ни размахва пръст”. Може, колежке, може! Среден…
Дотук с политиката. Сетих се за „История” на Никола Вапцаров – „Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова”.
Вчера в „24 часа” Валери Найденов си спомня миналото. „Аз бях едно от хилядите соцрепортерчета, които през 70-те и началото на 80-те тичаха да пишат въодушевени репортажи и очерци за строителството на тунела „Траянови врата”, както и на четирите тунела и виадуктите на магистрала „Хемус”. Репортерските заплати заедно с хонорарите тогава варираха между 150 и 200 лева. Можеше да се живее. Но забойчиците в тунелите вземаха по 1000 лева и нагоре, без да броим другите екстри. Това вероятно би се равнявало на 10 000 лева днешни пари… Къде го сега онзи горд тунелджия, който поръчваше по едно двойно уиски за цялата кръчма? Ние, репортерите, определено му завиждахме. Той си имаше огромна къща на село, гледаше крава, кокошки и пуйки, а мазето му беше пълно с от пиле мляко, все неща, за които градските тарикати можеха само да мечтаят. Той пък мечтаеше да направи дъщерята журналистка, завалията”.
Успял е, колега, определено е успял!
„Новинар” слага заглавие „Змия ухапа израелец за питона”. Докато каръкът бил в клозета, от него изпълзяла гадта и го ухапала по пениса. След страховитото преживяване мъжът едва намерил сили, за да „избяга в съседната стая ужасен”.
„Комарите предпочитат бираджии и кърмачки” също е заглавие в „Новинар”. Което ме кара да мисля, че между бирата и майчиното мляко няма голяма разлика. Няма как да излъжеш един комар, нали? То и мухата не може да я излъже човек… Впрочем, мъжете знаят защо. Няма да седнат да си водят дневници, докато могат да се занимават с бира и…
Пак „Новинар”. Пише „Автомати за бира сплотяват работния колектив”. Абе, казвам ви аз, че има нещо омайващо в бирата. Особено в тия горещини. То колективната работа не е баш за хвалене, но щом е за тиймбилдинг – бива. Лошото е, че май най-работните са и най-прекарани. Никога не знаеш кой ще те изненада в тарапаната.
Народният герой Рон Чейн от американския щат Мисисипи намерил колая с уличните дупки. Краднел асфалт, с който след това запълвал дупките по улиците на родния си град Джаксън. Не забравял обаче до всяка кръпка да постави надпис „Ремонтирано от граждани”. И заслужено си спечелил прозвището Асфалтения Робин Худ. Вместо да го обвинява, общинската или каквато там е управа на град Джаксън трябва да му благодари сърдечно. Видяхте ли бе, неверници – не само в България има дупки по улиците! Американците също плачат.
След последните правителствени промени се замислих на религиозна тема. Оказа се, че не знам много неща. Миналата сряда, 10 юли, е започнал свещеният за мюсюлманите месец Рамазан, който ще продължи до 8 август. Мюсюлманските пости. Милиони хора преди разсъмване на 9 юли са седнали на трапезите за традиционната мюсюлманска закуска – сахур. Джамиите са препълнени с хора, които участват в първия намаз на оруча, наречен теравих намазъ. Оручът е въздържането от вода и храна и обикновено продължава около 17 часа. Останалото от денонощието е друго. След сахура спазващите оруч не приемат вода и храна и се въздържат от секс до залез слънце. Едва когато то се гмурне под хоризонта и се стъмни, ходжата от минарето на джамията приканва мюсюлманите да прекратят оруча и да сядат на трапезата, наречена ифтар, която е отрупана с традиционни вкусотии. После… После до изгрев – каквото душа поиска. Оручът заема важно място в живота на мюсюлманите, той е едно от правилата, указани в корана. Има смисъла на споделяне, за да може всеки мюсюлманин през този месец да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащите хора. Затова го наричат Султанът на 11-те месеца.
Видно е, че мюсюлманството съвсем не е лоша религия, щом предлага такива екстри. На нас, християните, пости ни дай… Четирийсет дни преди Великден, четирийсет дни преди Коледа, отделно другите, по-краткотрайни – бедност, глад и страдание. И никакъв секс. Живи да ни оплаче човек…
„Зографисват подлез със съкровища” слага заглавие „Стандарт”. Да не беше във Враца – да се впечатля. А то кьораво съкровище няма – само изрисувани стени. Всъщност, най голямото съкровище е открито на остров в Тихия океан. В него имало 600 бъчви злато и скъпоценности, заровени на 15 метра дълбочина. Оценено е на 10 милиарда долара. Обаче не е известно на кой остров е намерено, кога, къде е сега и кой го е оценил. Стават и такива работи. В Колумбия, например, няколко деца направили снежен човек. По-късно полицията го оценила на 250 милиона долара.
Само „Телеграф” споменава, че смъртта на варненския владика Кирил не е съвсем случайна. Даже в няколко броя, още от миналата седмица. Гледам вчера „24 часа” се престрашил и слага на първа „Ново разследване дали е убит дядо Кирил”. Така де, какво значи „да лови миди”. Мидите не бягат, та да ги финтираш оттук-оттам и да се хвърляш върху тях. Пък има и друго – мустаци и водолазна маска някак си не се обичат много-много. Та не знам… Ами ако са прави колегите?
Айде чао! Пък следващия петък – живот, здраве и други благини – пак.
