На 15 юли се навършиха 180 години от рождението на негово високопреосвещенство Видинския митрополит Кирил. По този повод на 21 юли в катедралния храм „Св. Димитър Солунски“ ще бъде отслужена света литургия и поставени честните му мощи в средата на храма за поклонение и духовно възпоменание. По-късно ще бъде отслужена панихида в негова памет. Мощите на митрополит Кирил бяха извадени от гробницата му през септември миналата година и бяха положени в специална мощехранителница в храма „Св. Димитър Солунски”.
Желанието на видинската митрополия е да бъде канонизиран митрополит Кирил.
„Във Видинска епархия има още две личности, за които в момента се подготвят документи за канонизация, които да бъдат представени пред Светия синод – екзарх Антим І и един свещеник, който се покои в момента в Брегово. Тези личности са заслужили църковни и духовни дейци, които заслужават всенародна почит и поклонение. 98 години след блажената кончина на митрополит Кирил неговото тяло беше извадено и положено тържествено в катедралния храм, за да могат да си спомнят за него вярващите християни, тъй като неговата личност и памет бяха забравени, да се вдъхновяват от неговата святост, от неговия живот и да вървят достойно по пътя на Христа”, заяви протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Поликарп.
Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1833 г. в будния възрожденски град Берковица. Дните на неговото детство са белязани с недоимък и терзания, както на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски”, където постъпва като послушник. В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е подстриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски сан. Воден от желанието си за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчава морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за град Сремски-Карловци в Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната. Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство. Той поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.
През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя във Видин, под давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда. След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение. Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за председател на българската църковна община в Силистра. Навсякъде архимандрит Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия синод да му възложат по-отговорно служение.
Повикан в Цариград през 1872 г. в българския храм „Св. Стефан”, той е хиротонисан в епископски сан с титлата Белоградчишки от екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей /по-късно Скопски/ и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 година. От края на същата година епископ Кирил е управляващ на Скопската епархия, а на 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит. След започването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие. Първоначално се установява в Цариград, а след това – в София, където е митрополит на разположение на Светия синод. От 1887 г., след отстраняването на софийския митрополит Мелетий, той е управляващ на Софийската епархия, а след смъртта на видинския митрополит и бивш екзарх Антим, от края на 1888 г. е управляващ на Видинската епархия. На 21 март 1891 г. е избран за видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид. Като член на Светия синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, но не и стиснатост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева. В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21 май 1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.
