„Аз съм Николай, момчето-художник, което продава картините си, за да стане учител по рисуване. Сирак съм.”.
Това е визитката на 26-годишния Николай Славчев от Белоградчик. Има талант да рисува и го прави, но мечтата му е да стане учител по изобразително изкуство. За целта трябва да учи, но няма пари.
С Николай се запознах миналата година в Белоградчик по време на частичните избори. Бяхме се събрали колеги с фотоапарати, камери, диктофони и микрофони да отразим събитието. Към мен се приближи младеж и ме попита за коя медия работя. Казах му. Тогава той се представи и ми разказа съдбата си. Обещах да отразя историята му.
Е, Николай, мина година време оттогава, но ето пиша за теб и дано някой успее да се трогне и да ти помогне! По-добре късно отколкото никога, нали?
Наскоро организираха негова изложба в областния информационен център във Видин. Експозицията бе по повод 29 юни - деня на река Дунав. Инициирана беше от Мариела Савкова управител на центъра и Цветомир Ценков ескперт и може да бъде видяна от всеки желаещ във видинския информационен център. А който хареса картина, има възможност да я купи, като парите ще подпомогнат обучението на Николай. Изложбата се състои от 20 платна и е част от цикъла „Младите таланти на Европа”, който цели да подпомогне младежи в професионалното им израстване. Съдбата на момчето-художник е тежка, но и сходна с тази на децата по домовете, които след навършване на пълнолетие - системата изхвърля на улицата. Уж им е дала професия, но къде да намерят работа? Някои успяват, повечето уви - не. Такава е съдбата и на самоукия талант.
Младият творец разказа своята история: ”Роден съм във Видин на 21 август 1986 година. След раждането съм оставен в дом „Майка и дете” във Видин. На тригодишна възраст бях преместен в социалното заведение в село Рабиша, а на шест години бях прехвърлен в дом за деца и юноши ,,Надежда” в Белоградчик. Там се записах в кръжока по изобразително изкуство и се влюбих в рисуването. Отдадох се и то ми стана като хоби. В първи клас имаше конкурс и аз спечелих първо място. От този момент, поощряван от преподавателите, аз посветих всичките си години”, допълни той.
Участвал е в конкурсите „Лачени обувки” в Берковица, Созопол и курорта Каваците под патронажа на тогавашната първа дама Зорка Първанова. Николай печели първо място и едноседмична почивка на море, където не спира да рисува. Прави самостоятелна и благотворителна изложба, организирани от община Белоградчик. Така минават годините му в социалния дом в града под скалите, но през 2007 г. завършва местната професионална гимназия, специалност ,,Организация и управление на туризма”.
„След завършването на средното си образование напуснах дома, такива са законите. Заминах за морето да си търся работа и да рисувам. Там се запознах с момчета от Радомир, които обещаха да ме вземат на работа при тях. Работих шест месеца, но фирмата фалира. Останах без пари и се върнах в родния си край”, разказа Николай.
Когато пристига в Белоградчик той няма къде да живее и никой не го приютява. Спи по хотели, но спестените му пари свършват. „Отново бях на улицата и то посред зима. Един мой приятел, Владо Гергов, ме съжали и ми предостави офиса си в бившата сграда на АПК. И до днес живея в 13 квадрата в примитивни условия за живот, но поне с покрив над главата, за което съм доволен.”.
Той работи по различните програми за временна заетост, като инвестира заплатите си в четки, бои и платна. Рисува всеки Божи ден. Сега е без работа и без пари - сирак. Мечтата му е да стане учител по рисуване.
„Мечтая да продължа образованието, но нямам средства. Надявам се добри хора да ми помогнат.”.
Така Николай завърши историята си. Е, Николай, написах за ентусиазма, с който твориш красота. Дано има хора, които да ти помогнат и да видят топлината на картините ти. Сигурен съм, че все някой може да помогне на момчето-художник да сбъдне мечтата си.
Банковата сметка на Николай Емилиянов Славчев е:
BG93KORP92201016744701.
