От месец е подновено археологическото проучване в местността Градище край Враца. Вчера Нарцис Торбов и Александра Петрова от регионалния исторически музей, в присъствието на директора на културната институция Илия Стоянов и зам.-кмета Красимир Богданов, обобщиха най-новите си открития.
„Ранновизантийската църква е построена в северна посока с още едно помещение, което я прави по-значима. Подобна на нея не е откривана в Северна България в близките 10-15 г. Разкритието на северната й част издигна нашия археологически обект с едно стъпало нагоре. Сигурен съм, че ще се натъкнем и на крепостна стена, която отива към скалите”, заяви Нарцис Торбов. Той припомни, че градище идва от славянски и означава именно крепост.
В момента сред работещите на обекта има двама учители и двама музейни специалисти, които заради икономии са ангажирани по 4 дни в седмицата. Част от работниците са в екипа на Торбов от 7 години.
Александра Петрова показа 10-те находки, открити от 4 юни досега. Сред тях има доста бронзови екзагии /мерки за тежест/ с квадратна или правоъгълна форма и с различни размери.
„Екзагиите са се ползвали във връзка с монетосеченето или с някаква стопанска дейност. При проучването на средновековната стена, изградена върху църквата, намираме и монети. Датираме ги след XIII век. Корубести са, неравни, с леко извито ядро и рязани във връзка с намаляване на номинала им. Монетите не са много четливи. Повредени са от патината, но при почистване могат да ни насочат към по-конкретна дата. Намерихме също интересна бронзова сърцевидна апликация за колан и полусферично копче. Открихме и силно корозирало, с липсваща дръжка, желязно ножче с брус от абразивна скала”, посочи Александра Петрова. Тя допълни, че за момента липсват неща от благородни метали, но каквато и да е находката, тя е важна тъй като носи информация.
Тази година община Враца и регионалният исторически музей обезпечават разкопките в местността Градище с 10 000 лв. Нарцис Торбов постави пред Илия Стоянов и Красимир Богданов въпроса за допълнително финансиране и за необходимостта от реставрационни и консервационни работи, за да не започнат да се саморазрушават зидовете, които са изкарани от естествената им среда.
„Реставрационните и консервационни работи винаги опират до изработването на архитектурен проект. След него пък може би трябва да има остойностяване, за да може с тази база от данни да се кандидатства по определена оперативна програма”, каза още Нарцис Торбов.
