Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в правешкото село Видраре. Завършил е Художествената академия в София през 1942 г., специалност живопис в класа на проф. Никола Ганушев. Умира през 1989 г. На 10 април 2004 г. посмъртно е награден с най-високото академично звание на академията „Доктор хонорис кауза”. Приживе е заслужил, после – народен художник.
Биографията му е неразривно свързана с Враца. В началото на 70-те години на миналия век е секретар на групата на врачанските художници. Идва в града под Околчица заедно с приятеля си – поета Орлин Орлинов. Не е чужд на местните – с връстниците си е учил в гимназията в Лом, а тогавашните момичета – в Девическата гимназия във Враца.
Блестящ рисувач и колорист, в творбите му има съвършен баланс между камерност и монументалност. Той можеше да издигне до значими пластични образи и най-делничните мотиви – старата печка, любимите си магарешки бодили, Дунав, в който беше влюбен или на вид еднообразния път. Кюнецът в ателието на художника се превръщаше в тайнствена и красива, странно извита, екзотична вещ.
Битността на художника не е от лесните. Тя минава по мъчните пътища на войната, рее се из голите козлодуйски полета на Първа атомна, криволичи под склоновете на Хималаите в Китай и зелените хълмове на Африка. През 1972 година го уреждат на щат в Атомната централа в Козлодуй при първия директор Симеон Русков и началник на строежа Делчо Лулчев. Дават му апартамент в центъра, но той отива на брега на Дунава, срещу острова, в дома на един селски ратай, Цветан Чоков.
Според изкуствоведите, Найден Петков е по-добър рисувач от Светлин Русев. Не беше лаком за власт, обичаше хората. Най-добрите му приятели бяха врачанските художници Владо Ганецовски и Людмил Младенов-Цвекето и Васил Габровски от Бяла Слатина.
По случай 95-годишнината от рождението на Найден Петков в регионалния исторически музей във Враца днес се открива изложба живопис в малката зала на художествената галерия.
