След прекъсване от 20 години с добра организация във вълчедръмското село Златия се проведе съборът „Калушари”. Той се прави през Русалската седмица след Петдесетница. В програмата се включиха мажоретен състав от местното училище "Христо Ботев” с ръководител Венета Петрова, танцовите състави "Цибърска младост" към читалището с ръководител Генчо Димитров и "Калушари" под ръководството на Виктор Барболов.
Танцът ”Калуша” означава калина или горско дръвче с хубави червени плодове. Според преданията, се провежда за предпазване от зли духове и страшни самодивски болести.
Обредът се заражда в езическите времена и според една от версиите, „Калуша” има връзка с дохристиянски римски традиции. В съвремието ни споменът за ритуала е запазен в ограничен брой населени места – Хърлец, Лиляче и Златия.
Обичаят има своя специфика, като в Златия музиката, която се изпълнява специално за танца, звучи единствено от цигулка. Това е оригиналната мелодия, която е наследена от някогашния цигулар на местната дружинка.
В обредния танц „Калуша” изпълнителите на румънски език изричат думи-подвиквания, свързани с присъствието на злия дух Калуш - ето тук е! Още е тук!
„Идеята беше да възстановим танца „Калуша”, като всички настоявахме за изпълнението му на събора и въпреки кризата, в която живеем, днес успяхме да осигурим характерните костюми на танцьорите. Танцът се възпроизведе по спомени на старите калушари, останали в селото. Записките са на краеведа Веселин Патрашков, съхранил живи разказите на калушарите от някогашната дружинка”, каза кметът на селото Александър Панов.
„Магията, с която калушарите тук са вдигали на крака болните, сигурно е още жива и трябва да я използваме”, категоричен беше селският първенец.
Обичаят е специфичен само за тази част на страната и е изключително интересен не само за българи, но и за чужденци. Освен чрез културните прояви, селото може да се превърне в туристически обект и заради плаването с лодки и катери по реките Цибрица и Дунав.
„Аз съм запален ветроходец, а и моите приятели са напълнили дворовете си с лодки и катери. Може да се каже, че нашето село си има и флотилия. Готови сме да предлагаме на туристите плаване по реките Цибрица и Дунав”, разказа кметът на Златия Александър Панов.
Надежда за бъдещето на населеното място дава и училището, в което се обучават 100 деца. Повече от половината са местни, а другите - от съседни селища.
„Надяваме се да разнообразим сивото ежедневие на нашите трудолюбиви и гостоприемни хора с много празнични дни, изпълнени със здраве, късмет и житейска радост”, допълни Панов.
Местният първенец е много деен, емоционален и делови човек, работещ със сърце и ум, винаги усмихнат и добронамерен, готов да помогне с каквото може на хората. Той не е от този край, а е зет в Златия.
„Можем ли всички ние да оставим такъв рай, като Златия, да се руши и пустее?”, загрижено пита местният управник.
Калушарите от село Златия изпълниха за първи път на живо ритуала „Калуша” пред публика в столицата. Поводът бе откриването на екозона „Изгрев” в Борисовата градина, изградена по проект „Младежки инициативи за екозони в град София”.
„Танцьорите ни участват в много местни и национални фестивали, което е признание за всички нас”, допълни кметът, който втори мандат работи с ентусиазъм за хората. Желанието му е да превърне селището в малко европейско селце и да запази спокоен душевния мир, традициите, за да могат местните да се чувстват комфортно, живеейки в родното си място.
В село Златия има хиляди декари плодородна земя. Черното и ароматно вино отел, което кипи в мазите на местните жители, е с неповторим вкус. В домовете си старите говорят на два езика - български и влашки, който битува преди повече от век и половина.
