Наследници на участник в две войни си организираха среща. Родът, с корен от криводолското село Баурене, се събра в събота в залата на ДНА във Враца. Поводът беше 100-годишнината от смъртта на единствения запомнен техен предшественик - Вълко Луканов Вълков, наричан на галено Вълчо. Той е роден през 1869 г. и е живял до 1913 г. Участвал е в Първата балканска и в Междусъюзническата война, в която е ранен. Починал е в Горна Джумая /днес Благоевград/.
„Прадядо ми Вълко е оставил 4 дъщери и двама сина – Нино и Георги, чиито деца още са живи. Леля Яна е родена през 1921 г., а Верка – през 1928 г. Срещата е първа на нашия род. Спонтанно реших да я направя, след като присъствах на подобна сбирка на мой близък приятел от Добринище”, обясни Благой Нинов.
На срещата на Бауренския род, преминала под надслов „Един достоен живот – за род и родина”, се събраха около 30 човека – повечето втори братовчеди. Някои от тях дори не се бяха виждали до този момент. Имаше и представители на шестото поколение след дядо Вълко. По-възрастните разказаха спомени, а на последвалата почерпка побързаха да наваксат пропуснатите години и да се опознаят с по-младите си роднини. В момента наследниците на Вълко Вълков са разпръснати в различни краища на България. За сбирката бяха дошли родственици от Благоевград, Плевен, София, Бяла Слатина, Чирен, Градешница, Баурене и Ракево.
„През годините до мен са достигали различни информации за прадядо ми. От баща ми знаех, че цялата му рота е вкарана в училище, което е запалено, защото е имало чума. От леля ми пък бях чул, че прадядо е бил болен, влязъл е в болница и впоследствие тя е подпалена. Когато проучих въпроса установих, че по това време в Благоевград няма нито запалено училище, нито опожарена болница. Поинтересувах се за Вълко Вълков във военния архив във Велико Търново, както и в архива във Враца. Намерих, че прадядо ми е починал в болница от раните си. Той се е включил в началото на Балканската война. Стигал е до Чаталджа. Бил се е в битката при превземането на Одрин, а след това с ротата си, са ходили пеша до македонската граница. Ранен е и е починал в Горна Джумая. Проучил съм къде е гробът му и възнамерявам някой ден да го посетя, защото досега съм намирал името на прадядо ми само сред тези върху паметна плоча на загиналите във войните”, допълни Благой Нинов.
