Онова, ситното, най-после си намери старшината, на когото да козирува. След като президентът Росен Плевнелиев се оказа под изискванията му, провидя в лицето на Сергей Станишев нужния фатмак и уставно се зае с изпълнението на заповедите му, даже от натегачество започна да лудува като изпуснато под дъжда тригодишно хлапе.
Майната му! „В политиката става така, че или предаваме страната си, или избирателите си. Аз предпочитам второто”, казва Шарл дьо Гол. Но не всички политици могат да са на нивото на Генерала. Човек ако може да е орел, не трябва да се напъва да е пръв сред гаргите. „Чукча не читатель, чукча писатель” е руски виц още от съветско време. Но днес май го гледаме на живо. Не мога да съм еднозначен какви точно емоции предизвиква 3D киното в мен.
Преди няколко дни видях снимки от протестите в София. Две момичета с много къси панталонки и вдигнати нагоре тениски бяха написали на коремите си „Вие сте”, а под пъпчетата им имаше нарисувани стрелки, сочещи надолу. Усмихваха се весело и позираха с удоволствие. Справедливостта радва, даже когато изглежда като наказание, но това твърдение се отнася само до умните хора.
Както и да е…
Във вторник в „Преса” бяха сложили заглавие „Цветлин Йовчев вади КАТ от храстите”. Акцията не е лишена от смисъл, стига да се разреши дилемата при процеса на извличане подръчни средства ли ще се ползват, или ще се раздава служебна тоалетна хартия. Така де, иначе защо му е на нормален човек да се завира в крайпътните драки? Аз бих предложил да се оправят сами. И без това държавата е в безпрецедентна финансова криза, поне според освирквания от улицата актуален министър-председател. Лято е все пак и в парникаша има всичко необходимо – и лопен, и къпина, и коприва, и всякакви други треволяци.
Пак „Преса” съобщава, че протестиращите срещу областния управител на Благоевград Муса Палев нахлули в кабинета му в негово отсъствие и му изяли шоколадовите бонбони. В интерес на комфорта на недоволните от назначаването му добре е губернаторът да се погрижи и да осигури подобаващи количества коняк. Така хем той ще се почувства като гостоприемен домакин, хем тълпата ще е благодарна от жеста. Колко му трябва на човек…
Рок ветерани от Враца ще посрещат Джулая на връх Вола. Хипарската инициатива ще е своеобразен реверанс към махането на „До моето първо либе” на Христо Ботев от учебниците по български език и литература. И в него, и в „July morning” се говори за любов.
There I was on a July morning
looking for love.
With the strength
of a new day dawning
and the beautiful sun.
At the sound
of the first bird singing
I was leaving for home.
With the storm
and the night behind me
and a road of my own.
With the day
came the resolution
I'll be looking for you.
Там аз бях във юлска сутрин,
за да търся любов,
с магията
на новото зазоряване
и с прекрасното Слънце.
Под звуците
на първите птичи песни
дома си оставих.
По средата на бурята
и на нощта зад мен,
и на моя собствен път.
С деня
идваше решението -
ще търся теб!
Така е то – след като в образователното министерство не разбират що е туй български език и българска литература, все ще се намери някое старо хипи да им обясни. То и те са на изчезване, но поне са достатъчно грамотни, за разлика от днешните пишлигари, та да си поставят като задължение носенето на торби за смет в Балкана, за да си приберат боклуците след купона.
По-младите може би не знаят какво беше Джулая за нас, по-възрастното поколение. Пък и не е много за разказване, даже и от възпитателна гледна точка. Общо взето, щом имаш „Sympathy” и си „Wise man”, казваш на шефа „Free me”, хващаш за ръката най-готината „Gipsy”, пееш й на ухото „I’ll meet you at mithnight”, отиваш до морето с „Return to fantasy”, лягаш на плажа да чакаш „Sunrise” и те ти го Джулая. Нищо особено. Сигурно има защо Джон Лоутън и Кен Хенсли толкова да се впечатляват. Джулая си е наш, чисто български празник, на който старите хипита се чувстват като пирани в габровски язовир. Останалото е водка, ром или бира. И ракия става. Ма който не е слушал „Юрая Хийп”, няма как да го разбере. Както няма и да разбере английските думи горе, защото са все заглавия на песни на „Юрая Хийп”.
Въпрос на принципи. Роберт Михелс е немски социолог, който изследва политическото поведение на интелектуалните елити и доразвива теорията за елита. Той е известен със своята книга „Политическите партии”, която описва т.нар. „Железен закон на олигархията”. Бил студент на Макс Вебер. Първоначално бил социалдемократ, но преминал към революционния синдикализъм, а по-късно към италианския фашизъм. Смята се за откривател на думата „олигарси”, но малко хора знаят, че още Аристотел я е използвал. Идва от старогръцкото „олиго” – малко. Впрочем, със същия корен е и думата „олигофрен”. Нищо лично, дето се казва. Лошото е, че в ролята на олигофрени е целият български народ.
В „24 часа” неглижирали протестите в София, но отдали дължимото на българите в Бразилия, отразявайки недоволството им срещу партията на президента Дилма Русеф, която, по ирония на съдбата, също е с български корени. Много хора не могат да преценят, че българите са най-много навсякъде, ако се изчислява per capita – на глава от населението. В почти всяка своя книга Лий Чайлд замесва българин. В повестите и романите на най-добрия и най-продуктивен български автор на приключенско-юношески романи Петър Бобев, мир на праха му, главният герой е българин, независимо къде по света се развива действието. Няколко поколения са израснали с творчеството му и, бас ловя, са много, ама много по-умни от паплачта, която ни управлява вече четвърт век.
В един от любимите ми сайтове – reduta.bg, Ралица Ковачева беше написала, че 11-годишният й син с интерес четял „Под игото”. Добре, няма лошо! Даже прекрасно! На тази възраст обаче е доста по-хубаво да е прочел „Драконът от Луалаба”, „Симба”, „Гонитба в южните морета”, „Опалите на Нефертити”. И още близо 70 книги, все на Петър Бобев. Просто защото дават възможност на детската фантазия да достигне необятни широти. Или висини, ако на някого му харесва повече. „Под игото” и „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов са за малко по-късен период, когато юношата вече може да прави сравнения и изводи.
Не че „Под игото” е най-доброто в българската литература. Но това пък си е лично мое мнение.
В сряда в „Преса” се загрижили за здравето на депутатите. Нямали били застраховка „телесна цялост”. Тази ваксина предпазва ли от проникване с… ъ-ъ-ъ… тъп предмет? Питам, защото може да се случи.
Много отдавна, още по времето на социализма, в Борован имаше селскостопанско летище, а самолетите се обслужваха от руснаци. При една визита тогавашният кмет ги попитал от какво имат нужда. „Мало песок”, рекъл един тях и описал с ръце мъничка купчинка пясък, за да си гасят фасовете. „Ну, будеть веднага!”, отвърнал кметът и наредил на своите хора да им доставят най-хубавото малко псе в селото.
Айде чао! До следващия петък. И умната утре на Петровден, ей!
