Годжи, в последната година си доста продуктивен откъм песни и нови видеоклипове. Какво те вдъхновява да правиш музика?
Такава ми е работата. Трябва да правя песни, защото иначе няма да има с какво да се издържам. Това е основната причина да пускам нова музика. Иначе вдъхновението е нещо много относително. Хората се вдъхновяват от различни неща. Аз лично не мога да кажа от какво черпя вдъхновение. Неопределимо е. Когато трябва да направя песен си съставям план и се движа по него.
Преди около три седмици представи видеоклипа към песента си „Лято 2013”. След него накъде?
Имам проект с Цветелина Грахич. Правя кавър на едно парче на Шон Пол, което се казва „How Deep Is Your Love”. В момента чакам разрешение за лиценз от „Вирджиния Рекърдс”, защото всичко трябва да стане законно. Аз ще направя кавър, няма да го крада. Ще постъпя така, както трябва да се направи.
Обмисляш ли вариант за нов албум?
Времето е такова, че няма никакъв смисъл от това да се произвеждат албуми. Интернет смачква този бизнес. Ако произведеш албум го правиш само за престиж. В това няма бизнес. По-хубаво е да се правят и да се пускат сингли, защото интернет обезсмисли продажбата на компактдискове и всичко останало.
Тази година има ли шанс за турне на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд”?
Не мога да кажа. Много е рано още. На мен много ми се иска да ходя на турне, обаче не знам дали ще има.
В началото на годината смени адресната си регистрация и вече официално си жител на Криводол. На последните избори гласува ли в родния си град?
Гласувах, да. Пуснах бюлетина в училището. Там бях записан в изборния списък.
За кой или по-скоро за какво гласува?
Няма да кажа за кой съм гласувал, но не е било за ГЕРБ. Гласувах за това, нещо в тази държава да се промени, защото ми се ще хората да живеят по-добре. Аз не мога да се оплача, имам работа, но като гледам всичко в Криводол ми е тъжно - нищо не работи, нищо не става, нищо не се движи, нищо не мърда. Хубаво е, че се открива стадион, хубаво е, че има такива инициативи, обаче като цяло хората няма какво да работят. Няма с какво да се издържат.
Колко често се прибираш в Криводол?
Идвам си в седмицата поне по веднъж и виждам за какво става въпрос. Виждам хората как живеят. Такава мизерия не си спомням. Нямам спомен да е било толкова зле положението. Все едно държавата я няма. Има едни хора тук, които са обречени да преживяват някак си и да оцеляват. Никой не знае как. Аз просто не мога да разбера от какво живеят. Много е тъжно. Има и млади хора, за които няма никаква перспектива. Нищо, нищо.
Какви са спомените ти от Криводол и какви са нещата, които забелязваш тук щом се завърнеш?
Преди години в Криводол имаше 17 работещи предприятия, а сега нищо не работи. Може би има само една-две малки фирми. Явно, че целта е да ни затрият като държава и трябва да кажа, че политиците доста успешно се справят. От 23 години работят за това и постигат едни добри резултати.
Как разпускаш? Имаш ли си любимо кътче в България или в региона, където релаксираш?
Ходя при майка ми често. Оставам при нея. Иначе имам много любими кътчета в България. Сред тях е едно място в планината край Банско. Не в самия курорт. На Влас обичам да ходя. Напоследък пътувам до Гърция, защото е адски близо. Много по-лесно ми е да стигна дотам, отколкото да отида до Варна или Бургас. По-малко време отнема.
Обичаш ли риболова?
Брат ми е запален рибар. Мен риболовът не ме влече. Нямам нерви. Аз съм такъв, че не мога да стоя на едно място. Никога не съм бил рибар, но понеже адски си приличаме с брат ми и него го виждат на реката, мислейки си, че съм аз.
Какво е хобито ти? Има ли нещо друго извън музиката или тя се е превърнала за теб и в хоби, и в професия?
За съжаление нямам време за хобита. Може би след време ще имам някакво хоби.
През 2006 година получи наградата на Криводол. Какво място заема тя сред отличията ти?
Аз нямам богата колекция от награди, за мое щастие. Държа си това отличие редом с още две. Едното е подарък от министерството на вътрешните работи във връзка с песен, която направихме преди години – „Едно ченге”. Имам и награда за друга моя песен, с която в Хърватска Петя Буюклиева зае първо място. Други призове за момента нямам.
По специална ли е за теб наградата на Криводол?
Всяка награда е специална. Няма неспециална награда. Макар, че вече казах, като си дойда в Криводол се натъжавам.
В какви отношения си с настоящата управа на общината? Напоследък зачестиха поканите към теб за участие в културни прояви.
Два пъти съм пял в Криводол – на 28 декември миналата година и за откриването на стадиона. С кмета сме приятели. Нямам лошо отношение към никого, но много ми се иска да се направи нещо за този регион. Да се приемат някакви закони за облекчение на чуждите инвеститори, може би. Просто да се направи нещо, защото е хубаво тук и е тъжно да гледаш как един цял регион умира. Все едно го няма. Все едно не живеят хора в тази част на страната.
Имаш ли някакви конкретни идеи, с които можеш да помогнеш и най-вече желание да го сториш?
Аз имам желание да го сторя. Имам идеи, само, че за това нещо трябват сериозни инвестиции. Защо да стане в Севлиево, а да не може да стане в Криводол?! Имам предвид факта, че един завод храни целия град. Щом става в Севлиево, значи може да стане навсякъде. Хубаво би било общината и ръководителите й да намерят отнякъде чужди инвеститори, които да направят нещо за Криводол. Вярвам, че така тук всичко може да живне, но по пътя, по който се върви, няма как да стане. Това е. Колкото и да има желание кметът, общината е на бюджет. Тя има определени годишни граници и толкова. Не може да се разпростира безмерно. Истината е, че и предишният кмет и настоящият се опитваха и опитват да правят нещо за града. Обаче никой управник не може да даде работа на всички, по простата причина, че няма такава възможност.
Канили ли са те в политиката и занимава ли ти се с това?
Не. Политиката не е работа за мен. Не мога да се занимавам с нея. Проблемът в политиката е, че дори да си много коректен, не говоря за себе си, но дори някой човек да е много коректен, друг под него, негов заместник, винаги може да го издъни, а отговорността е на въпросния политик. Така че не ми се занимава. Ще ми се да правя неща, които зависят от мен. Не мога да се занимавам с такива, които зависят от 1 500 решения. Не съм за тази работа. Освен това, какво значи да се занимаваш с политика след всичко, което оставиха политиците в България?! То, политика в България е мръсна дума. Депутат почва да става мръсна дума. Това е ужасно. Не знам какво да кажа.
Пожелай нещо на читателите на „Конкурент” в Северозапада?
Да имат повече поводи да се усмихват. Пожелавам им в близките 5 години да започне да се прави нещо в този регион. Да имат работа, да са спокойни за семействата си, за децата си и да прекарват повече време с близките си. Да не са затънали така в немотия, защото то не е и тъжно, то е просто ужасно!
