Г-н Петров, свикнахте ли вече с обстановката във Враца и клуба?
Имам чувството, че доста дълго време съм бил тук. Общо взето обстановката е много добра за работа.
Приключихте ли договорните си отношения с „Левски” и кога ще подпишете контракт с „Ботев”?
С „Левски” се разделих официално. Въпрос на време е да изтече договорът на Тони Здравков с „Ботев” и веднага след това аз ще подпиша с клуба. Техническа подробност е.
В отбора върви мащабна и качествена селекция. Имам усещането, че повечето от футболистите идват в тима заради вас?
Работил съм с голяма част от играчите, които пристигат в момента. На някои от тях давам втори шанс да се завърнат в професионалния футбол. Вече е въпрос на труд и късмет, за да успеят. Те са абсолютни професионалисти и вярвам, че ще помогнат както на „Ботев”, така и на себе си естествено. Като се има предвид, че съм бил в различни отбори, мога да кажа, че познавам почти всички състезатели в „А” група и доста от младите футболисти, с които съм общувал през последната година.
Защо във футбола като по правило винаги треньорът е виновен за неуспехите на терена? Ако това се приложи в училище, може би щяхме да останем без учители?!
Защото по принцип ние българите не уважаваме треньорската професия, което е част от народопсихологията ни. Много лесно е да обвиниш един човек, отколкото големият брой футболисти, които работят в един клуб. Ние обикновено винаги хвърляме боклука точно там, където не му е мястото. Треньорът във футбола се явява бушон, който е по-лесно да го смениш, отколкото да махнеш цялата инсталация. Да се надявам, че на мен жичката ще ми е по-здрава. Аз не се плаша от тези предизвикателства, поради факта, че обичам професията си и се радвам, че се завърнах в нея, защото това е моето призвание. Трябва да работим с настроение и да мислим позитивно, а не да се съсредоточаваме върху негативните неща, които се случват във футбола.
Вие като че ли нямате навик да се застоявате като наставник в „Б” група? Може би това е шанс и за „Ботев” да се завърне по-бързо в елита!
Имам около 30-ина мача в „Б” група. По принцип съм човек максималист и обичам да гоня големи предизвикателства. Истината е, че обикновено винаги са ме канили там, където е трудно, така че не се страхувам от преодоляването на препятствия. Моето желание, което ще искам да предам и на нашите футболисти, е по възможно най-бързия начин да се завърнем в „А” група – там, където смятам, че на „Ботев” /Враца/ му е мястото.
Как е на китайски „футбол”? Спомняте ли си нещо по-специално от престоя ви в азиатската страна?
Точно сега не мога да произведа думата, но общо взето съм изключително впечатлен от престоя си там. Играх в три местни отбора. Само преди месец от единия от тях – Ухан, бе пристигнал мениджър. Колкото и нескромно да звучи, той ми каза че в класацията за най-добри чужденци, ритали в клуба, аз съм №1. На мен лично ми стана драго, защото явно съм оставил някакъв отпечатък. До преди този сезон в Ухан се подвизаваше и Гара Дембеле. Китай е страна, която страшно бързо се развива. Инвестират се милиони във футбола и базите. Мащабното и скоростно строителство променя и градовете в рамките на година-две.
Строг наставник ли е Ясен Петров?
Да ви кажа честно, аз съм от тези хора, които държат на дисциплината. Бъдете сигурни, че в „Ботев” ще има ред. Трябва да се уважава самата материя футбол, играта като феномен. За мен №1 е колективът и ще направя всичко възможно в съблекалнята на отбора да се усеща колективният дух, който трябва да се пренесе и на терена.
През последната година бяхте директор на ДЮШ на „Левски”. По-лесно ли се работи с деца?
Не е това моето призвание, но аз поех този ангажимент към Иво Тонев - една година да остана в школата. В процеса на работа се заразих от децата, но истината е, че това е доста натоварващо. Сутрин в 8.30 ч. идвах на стадиона и си тръгвах последен всеки божи ден. Като включим многото пътувания по турнири и мачовете в сряда, петък, събота и неделя, общо взето хвърлих доста енергия през тази една година, но не съжалявам, защото работата с деца и юноши зарежда. Аз съм щастлив, че моят принос е в тази школа да са и две великолепни деца от Враца, които страшно много обичам – братята Божидар и Анди Краеви. Заслугата те да са в ДЮШ на „Левски” е изключително моя. Аз бях и човекът, който даде шанс на едно друго много талантливо момче - Антонио Вутов от Мездра да запише мач в „А” група на 15 г. Виждате, че от този край са едни от най-талантливите деца в школата на „сините”.
Всеки треньор си има футболна философия. Характеризирайте вашата с няколко думи?
Моята футболна философия е основана на баланса на терена. Не залитам по това да сме изцяло отбор, който да залага само и единствено на атаката. Трябва както да можем добре да атакуваме, така и да умеем добре да се браним. В основата на всичко това стои дисциплината.
Възможно ли е икономическата и политическа криза, обхванала страната, да се отрази по някакъв начин на спорта?
Не мога да гадая какво ще се стане оттук нататък. Виждате, че животът е динамичен и във всеки един момент се случват доста различни неща.
В беден клуб може ли да се играе добър футбол?
А защо да не може? Ако има футболисти със сърца, които искат да работят и да се развиват, защо да не може?! Аз не смятам, че „Ботев” /Враца/ е сред най-бедните клубове в страната.
Извън футбола имате ли някакво хоби и остава ли ви време за него?
Тук ще имам доста време за моето хоби. Аз обичам да ходя на походи в планината. Там е мястото, където съумявам да релаксирам. Спортувам доста, но разходките из природата изключително много ме зареждат. Аз харесвам врачанския балкан, където съм бил с приятели не един път. Така че отново ще опознавам тукашните пътеки в планината.
Каква е цената на славата за вас?
Цената я плаща моето семейство. Лишавам се от повече време с тях. Семейството ми страда от това, че аз пътувам доста, като сменям често местоживеенето и местоработата си. Сега във Враца ще бъда без моите деца, без жена ми. Малкият тръгва на училище наесен и няма да съм до него. Това не е малка цена. При всички положения децата ще ми липсват, но аз имам мой живот и цели, които трябва да следвам. До този момент те проявяват разбиране и няма проблеми. Семейството ми е голямо. Имам две големи дъщери и един малък син.
Каква е ролята на феновете за успехите на един отбор?
Изключително голяма. Не искам да звучи шаблонно, като кажа, че това е 12-ият играч. Наясно съм с безрезервната и всеотдайна подкрепа на феновете от Враца към отбора. Мисля, че няма да ги разочароваме.
Какво да очакват врачани от „Ботев” през настоящото първенство?
Моето желание е да идват с удоволствие да гледат срещите. Аз ще направя всичко възможно и ще дам цялата си енергия, отборът да покаже на терена този прословут Ботевски дух и дано Господ е с нас, за да можем да имаме приятни и незабравими мигове през тази футболна година.
