Започваш трети сезон в Ботев. Съзнаваш ли, че вече си част от футболната история на клуба?
Ще се радвам да съм. Тук се чувствам добре. Можеше да отида и другаде, но просто прецених, че във Враца ми е мястото. Хората ме обичат и уважават, а това е най-важно на този етап.
Как приемаш признанието на феновете, които те избраха за играч №1 през изминалия сезон?
Благодарих им. Подобно нещо ми се случва за трети път в кариерата след Дупница и Мездра. Където и да отида, се раздавам на 100%, пък феновете преценяват дали си върша работата или не.
Какво е за теб футболът, освен професия? Лишавал ли си се от нещо, за да бъдеш в оптимална форма?
От малък съм си мечтал да стана футболист. Кариерата ми, може да се каже, че е добра до този момент, така че не съжалявам за нищо. Футболът е моят живот.
Даваш ли съвети на младите в отбора? Често на терена изглеждаш по-свеж от тях? Дали причината затова не е в изкушенията, които ги дебнат отвсякъде?
Даже има моменти, когато им се карам повече. Те ми се сърдят, но после ми прощават. За тяхно добро е. Много пъти съм казвал, че интернет и фейсбук доста пречат на младите.
Играе ли ти се още?
Да. И още как!
Защо днес трудно се намират плеймейкъри? Съгласен ли си, че те са като шахматистите – трябва да мислят два хода напред?
Честно казано в „А” група има само двама-трима като Иван Цветков и Емил Гъргоров. За други такъв тип футболисти не се сещам. Явно с времето се налагат нови игрови схеми. Футболът се променя. Вече плеймейкърите почти изчезват за жалост.
Ръководството и треньорът афишираха целта – връщане в „А” група. Според теб тя постижима ли е?
Мисля, че да. Запазихме гръбнака на отбора. Проблемът пред нас е намирането на качествени млади футболисти, за които преди малко споменах, че липсват. Дано намерим подходящите момчета, които да ни помогнат да осъществим тази цел.
