Последните дни показаха ясно, че освен най-бедна, България е и най-циркаджийската държава в света. При това представленията са напълно безплатни. Из Родопите подскача кенгуру, катери се по черешите и кара хората, които го зърват отдалече, да се чудят дали са пияни, или са се дрогирали по някакъв начин. Жители на петричко село арестували попа си и го заключили в църквата. Голям политически лидер, приличащ на градинско джудже, се завира, гордо изправен, под градинска маса. Финансов министър от паднало правителство не може да си намери работа и маа гащи безработен. Бивш министър-председател реши, че са искали да го вкарат в ареста, където да го убият. Действащ премиер и партийни гаулайтери се извиняват презглава неизвестно на кого. Абе изобщо пълен цирк, откъдето и да се погледне.
Общо взето, протестите не са причина за окосмяване, но на някои успява да им се случи със страшна сила. Извинението за маймунясването не е оправдание.
Явно цялата политическа клика или е забравила книгата на Иван Вазов „Под игото”, или никога не я е чела. В нея има глави, наречени „Пиянството на един народ” и „Пробуждане”. И ако сегашните държавни ръководители си мислят, че са ударили джакпота, просто жестоко се лъжат. Те, впрочем, бяха хитро прекарани да вземат властта, мислейки, че са хванали Бога за рога, та не са за завиждане. Най-малко заради принудата да пишат цифрата „8” с молив, който не държат в ръце. Съдба, какво да се прави…
Въртеливите движения са неминуеми, защото са вече предизвестени от новия кабинет. Най-напред всинца вкупом се завайкаха, че хазната никога не е била по-празна в цялата история на България, бизнесът бил напълно ликвидиран, а данъците вече били непосилни. А вчера в „Преса” пише, че се увеличават минималната работна заплата, еднократната помощ за първолаците и обезщетението за гледане на малко дете. Повече ще станат и хората, които получават енергийни помощи, а пенсиите ще се повишат с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Cornu copiae* някаква. Мандра небесна, която ти се стоварва изневиделица от небето. Само че едно от двете твърдения няма как да е истина. Въпросът е кое е истина?
Джакпотът не е нещо, което е за препоръчване. Ако е от българския тотализатор, може да създаде куп неприятности. Всъщност наистина е сравнително малко, но е необходимо да се знаят старите имперски британски мерки за вместимост. Най-напред във Великобритания, а после и в първите години след създаването на Съединените американски щати, стандартната мярка за уиски е джил – 142 милилитра. Нормалната за британците доза е една шеста джил – 23.7 милилитра, само в Шотландия, където се смятат за големи пиячи, е една пета джил – 28.4 милилитра. Заради мъжете, облечени в килт, мярката е наречена пони и се равнява на две глътки. Половин джил – 71 милилитра, е джакпот, а два джила уиски правят чаша – 284 литра. Помислено е и за бирата. Тя се мери с пинта – 0.5683 литра. Две чаши са точно една пинта.
Hog’s Head, на английски „свинска глава”, също е мярка за алкохолни напитки. Една свинска глава съдържа 46 галона бордо или мадейра, 54 галона херес и 57 галона портвайн. Не напразно кръчмата в Хогсмиид от книгата на Джоан Роулинг „Хари Потър и Орденът на феникса”, в която идват най-различни магьосници и пътешественици, се нарича „Свинската глава”.
Спирам с образователната част, защото има риск да стана досаден, и се връщам към развлекателната. Човек трябва да се отнася към развлекателната литература така, както към проституцията – да я осъжда, но да я ползва. Поне това твърди полският драматург Карол Ижиковски и нямам поводи да не му вярвам.
В неделя „Стандарт” цитира видялата какво ли не Илона Сталер-Чичолина. Тя казва „Истинската порнография е в политиката”. Затова, доколкото проституцията и порнографията имат нещо общо, могат да минат, ако не за развлекателна литература, то поне за политика. От тази гледна точка може да се смята, че все пак платеното от народа трябва да се заработи. Така че уважаемите политици да се стягат и да си изпълняват задълженията.
Във Великобритания вече работят по въпроса. Порноактриси ще обучават учениците от елитната гимназия „The Leys” в Кеймбридж за рисковете в интимните отношения. „Изхождайки от житейския им опит, не бих изключил възможността тези дами да покажат морални качества и ценности и да окажат положително влияние върху младата аудитория”, смята директорът Марк Слейтър. На всичко отгоре лекторките няма да са поостарели и отдавна експлоатирани героини, а „трябва да имат и показват собствени ценности”, категоричен е менторът. Идеята е опитните момичета самоотвержено да отсяват шаблоните на екранната измислица на XXXL индустрията от непресторената автентичност на реалните ласки.
Повече от нормално е точно порноактрисите да съветват какви неприятности могат да донесат интимните отношения. Затова е разбираемо защо точно Волен Сидеров оглави постоянната комисия в народното събрание против корупцията, в която между другото е и парламентарната етика.
Протестите, освен че наистина са някаква разтуха в жегите, са добре дошли и за журналята, защото ги спасяват от необходимостта да измислят новини. Бременните анаконди в Дунав, алигаторите в градската канализация и пираните в селските язовири са изчерпани теми. Може би затова в „24 часа” се напънаха и родиха версията, че тазгодишните череши били двойни заради горещото лято лани. Кривунци! Не ги мисля колегите. Те са като народа Нак Мак Фигъл от романите на Тери Пратчет – най-хулиганската, най-бруталната, най-смрадливата сбирщина от феерични същества, изритани от страната на феите за пиянство в два часа по пладне. „И насред пустиня да пуснеш фигъли, до двайсет минути щяха да открият стъкленица с нещо ужасно за пиене”, пише в „Зимоковецът”.
„Ама какво магаре съм! Брей смелост!
Родителят ми дивен е убит,
а аз, синът, когото с вик зоват
към мъст небе и пъкъл, се лигавя
като сълзлива уличница и кряскам
като пияна курва! Пфу, позор!”
Откъсът е от монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Уилям Шекспир. Учениците остават без Датския принц и Офелия, без Ирина и Борис Морев от „Тютюн” на Димитър Димов, без „Тартюф” на Молиер. Те са отпаднали от задължителната подготовка по литература. Впрочем какво тук значат някакви си литературни творби? То епохалната творба на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга”, която Софийската опера започва да представя от утре, е на път да се провали заради маймунджилъците на „Атака”. Още повече, че целият цикъл от четири части – „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”, се представя за първи път в Европа.
Айде чао! До следващия петък, когато е православният празник Видовден. Само че не знам за кого. Ама кой знае – след като в парламента депутатите няколко пъти призоваваха в речите си с „Погледни ме във очите”, ще започнат да произнасят и втората част от фразата „…и кажи, че ме обичаш” на фолк дивата Анелия.
* Cornu copiae (лат.) – рог на изобилието
