Не е задължително да си рибар, за да се влюбиш в „голямата вода” над Монтана. Хората с лодките и въдиците обаче са свързали живота си с язовир „Огоста”. Няма по-красиво място в цялата околност, категорични са всички те. А най-запалените не издържат и ден без да стигнат до него.
Така е и с нашия герой – художник и бизнесмен, влюбен в поезията Владо Цветков. Домът му е офис, художествено ателие, а гаражите държат лодки, а не автомобили.
„Не мога и ден без да видя водата, няма зима, няма лете, качвам колата, отивам дотам, докъдето мога да стигна, особено когато ми е напрегнато, отварям вратата, слизам, гледам тази красота и всичко ми минава. Предполагам, че и с други е така”, споделя Владо.
Никой в неговия род не е запален рибар. Той е първият. Научил се сам да хвърля въдица с приятели на река Цибрица край село Славотин.
„Ходех за риба, но не бях запален. Преди много години, след тридневен напрегнат труд, без сън, открих, че разходката ми до една балканска река, с въдица в ръка, ми върна силите. Не знам дали можете да си го представите, но са достатъчни 5 минути и всичко негативно излиза от теб, гледаш водата, това непрекъснато движение и негативните мисли изчезват, напуска те умората, прераждаш се”, категоричен е художникът.
Днес той определя себе си като лодкар. Сменил е 27 лодки и дори в момента потяга последната, която е купил, защото усещането да си с лодка насред голямата вода, не може да се сравни с нищо. Невероятно е и наистина пречистващо.
Язовирът над Монтана е най-доброто място за всички рибари. През лятото на бреговете му никнат биваци, а рибарите порят водите с лодки. Според Владо едно добро рибарско оборудване – с лодка, сонари и всички такъми струва вече около 50 000 лева. Малко са хората, които могат да си го позволят, но все повече любители на този спорт заделят средства и успяват да се оборудват.
Риболовът е спасението за Владо, той му носи удоволствие.
От години обаче художникът има кауза – да прогони бракониерите от язовир „Огоста” и да успее да накара бизнеса и институциите в Монтана да разберат, че язовирът може да бъде не само прекрасно място за отдих и за водни спортове, а и източник на доходи.
„Сега е лято. Ако тук имаше подходяща инфраструктура, пристан, ток и вода край бреговете, палатковите лагери щяха да са по целия бряг. Защо няма къмпинг, малко мотелче с достъпни цени? И сега идват цели семейства, но с малко повече мисъл и инвестиции, туристите ще се увеличат. Знам, че има начини, важното е хората във властта да го разберат”, коментира Владо Цветков.
Самият той си е построил рибарска хижа на брега на водоема, в един от ръкавите му. Там прекарва всяка свободна минута и там рибата, която приготвя е най-вкусна.
„Бракониерите вредят, но най-големият бракониер, който нанася непоправими щети на екологията, е държавата. След язовира река Огоста вече не е река, това е един леден канал, защото там отива водата, която излиза от ВЕЦ „Огоста”. Температурата й е толкова ниска, че нито една риба не е останала”, твърди Цветков.
Имал идея да покаже на хората в Северозапада всяко кътче, където човек може да лови риба, да представи населението в малките балкански селца, където преди години пъстървите скачали в реките. За съжаление не успял да реализира проекта си, но не се отказва да се бори за чистотата на водоемите в района.
Но язовир „Огоста” си остава голямата любов на художника – не го рисува, а лови риба и отдъхва край бреговете му.
„Страхотно място е, периферията му е около 60 километра. Лесно достъпни са около 20 километра. Кой е този парк или плаж в региона, който е 20 километра?! Възможността ни е голяма – има място за плаж, за пристан. Сега е лято и това място може да привлича още повече хора, ако има инфраструктура”, категоричен е бизнесменът.
Рецептата на Владо:
Пържена риба
Преди да я сложи в тигана, потапя рибетата в смес от малко брашно, сол и бира. Става хрупкава, костите почти се стопяват и удоволствието от хапването й е ненадминато. Това е изпитана рецепта, която художникът приготвя с удоволствие, след всеки улов на язовир „Огоста”.
