Анатоли Георгиев Тонов е бивш нападател, а в момента треньор по футбол с валиден лиценз UEFA „А”. Роден е на 19 септември 1968 г. Юноша е на ЦСКА. Играл е за Чавдар /БС/, Монтана, Спартак /Пд/, Левски /33 мача и 8 гола/, Септември, Искър /Сф/, Хебър, Беласица, Ботев /Пд/, Спартак /Варна/, Родопа, Видима-Раковски, Миньор /Бобовдол/, Южна Корея и Ухан /Китай/. С Левски има и една среща в турнира за Купата на носителите на купи. Финалист за купата на страната през 1997 г. със „сините” и за купата на ПФЛ през 1996 г. с Монтана. В момента живее в Бяла Слатина, но тренира Дунав 98 /Селановци/.
Г-н Тонов, неотдавна завърши първенството в северозападната „В” група. До последния кръг, воденият от вас Дунав 98 /Селановци/ имаше шансове за третото място. Как ще коментирате изминалия сезон?
Като цяло съм доволен от представянето на нашия отбор, предвид факта, че тренираме доста рядко – по един-два пъти в седмицата. Освен това сме единственият тим от село в групата. Момчетата, обаче показаха характер. Мисля, че 4-то място ни задоволява. Разговарял съм и с президента на клуба Ивайло Иванов, чието мнение е абсолютно същото. Направихме един добър сезон. Надявам се, че всичко ще бъде нормално и през лятото ще успеем да привлечем двама-трима класни футболисти. Както изглежда, през новата състезателна година групата ще бъде попълнена с още отбори. Ще бъде доста по-интересно, така че трябва да сме подготвени.
Има ли феърплей в шампионата и българския футбол въобще?
Ние показахме, че играем феърплей до последно. Много се коментираше мачът ни вкъщи с Академик /Свищов/. Аз съм доволен, че съумяхме да вземем една точка от лидера и както по-късно се оказа от получилия промоция за „Б” група, защото ако бяхме загубили, щях сигурно да съм в ситуацията на Христо Стоичков след мача с Локо /София/ - да обяснявам, че не сме продали мача, но кой щеше да повярва? Дунав 98 излиза във всеки двубой за победа. В региона се знае, че ние играем само за премии и когато победим, тогава се получават някакви пари. Като цяло гледам много мачове от българския футбол. Има доста срещи, които се играят истински. Според мен обаче има и двубои, в които нещата не стоят така.
Как се мотивират футболисти, които не получават заплати?
При нас няма заплати, защото няма толкова пари. Ситуацията, в която сме има и добра страна. Мотивацията идва от това, че задължително трябва да побеждаваш във всеки мач, за да получаваш премии. В България трудно се постига подобно нещо. Да се играе за чест и достойнство, без пари, е вече само изтъркана фраза. В моя отбор съм събрал момчетата, които през един определен период не бяха получавали по 4-5 премии и пак сме се вдигали и сме побеждавали. Мисля, че въпросът с мотивацията е като навсякъде - финансов.
Какво мислите за увеличения брой на отборите в северозападната „В” група от догодина? Ще успеят ли всички тимове да доиграят първенството?
Доста отбори са заявили участие във „В” група – новият Етър /Велико Търново/, Бдин /Видин/, Ком /Берковица/, Павликени, Олимпик /Тетевен/ и др. Предполагам, че всички са си направили сметката. Ще се радвам, ако първенството започне с 16 или 18 формации и хубаво ще е всички да го завършат. Така ще се вдигне нивото на футбола, ще има повече мачове, повече сблъсъци и ще е по-интересно.
С какви трудности се сблъскват най-често наставниците в трета дивизия?
Най-често срещаните трудности в нашата група идват от по-слабата организация. Повечето от футболистите работят и рядко се събираме за тренировки, което за мен е основният проблем. В крайна сметка обаче групата е на аматьорски начала. Когато има желание, винаги се постига горе-долу прилична подготовка. Както един мой опитен колега - Войн Войнов, казваше: „Важно е футболистите да могат да изкарат 90 минути, а не след мача да са свежи”.
Преди две години в Ботев /Козлодуй/ събрахте добри футболисти, за да върнете отбора в професионалния футбол? Какво се обърка, та проектът пропадна?
Да, преди две години в Козлодуй бяхме събрали доста добри футболисти. Опитахме се да се завърнем в професионалния футбол, но се видя, че тогава в Бдин /Видин/ имаха по-добра организация. След като завършиха преди нас, явно са имали и по-добри футболисти, по-добър треньор и по-добри шефове. Не искам да обвинявам никого затова, че Ботев /Козлодуй/ не успя да стане първи. По-добрият оглави класирането.
Треньорската ви професия започва в Чавдар, а сега мъжки отбор в Бяла Слатина няма. Предприемат ли се някакви действия за възстановяване на тима?
Шегувам се с колеги, че Северозапада не си го давам. Доста отбори в региона съм обиколил – в Бяла Слатина, Криводол, Козлодуй, а сега съм в Селановци. Така ме завъртя животът. Аз съм щастлив, че мога да работя това, което обичам, независимо, че в момента съм във „В” група. Радостен съм, че професията, която упражнявам ми е и хоби.
Що се отнася до Чавдар, след като живея в Бяла Слатина, няма как да не се интересувам какво се случва. Преди около месец беше инициирано общо събрание, за да се направи нов клуб. Доколкото съм запознат, е избран Управителен съвет и се чака регистрацията. Действа се отборът да започне от „А” областна група, което за мен е единственият вариант, за да има футбол в Бяла Слатина. Задълженията на стария клуб са изключително много и не е по силите на никой да ги покрие. В същото време градът ни е с традиции във „В” и „Б” групи. Много състезатели са тръгнали оттук и са се изградили за големия футбол. И моята кариера мина през Чавдар. Надявам се в Бяла Слатина отново да има футбол.
Като играч сте преминал през много отбори в България и в чужбина. Кой клуб ви е най-много на сърцето?
В България играх може би за 12-13 отбора. Не съм ги броил точно. Иначе съм юноша на ЦСКА, но сърцето ми е в Левски. Левскар съм от малък и такъв ще остана.
Какви са наблюденията ви, с какво се е променил футболът през годините?
Най-вече прави впечатление големият контраст във финансово и оттам в организационно отношение между 4-5 клуба и останалите. Това не е добре. Мисля, че пропастта между много богати и много бедни не трябва да е толкова дълбока, за да има по-голяма конкуренция.
В тази връзка, в България има ли място за толкова много отбори?
Смятам, че новият формат, който футболните шефове се опитват да въведат е добър. България е малка държава и толкова много отбори действително няма как да се издържат. Аз съм ритал 2 г. във втора лига на Китай, където тимовете бяха 12, а всички знаем за каква територия става дума. Всеки може да си направи извод. Правилна е посоката за намаляване на отборите, за да останат формации, които действително играят футбол. Така други състави няма да се превръщат в боксови круши и всяка година да има по един-два отказали се.
Продължавате ли да играете за ветераните на Монтана? Как поддържате форма?
Да, ритам за ветераните на Монтана, въпреки че пропуснах първите мачове за сезона. Поддържам форма с моите футболисти. Влизам често да играя с тях. Вече ми е трудно да тичам по-сериозно, но любовта към топката ме кара да мърдам.
Бяхте се картотекирал през последния сезон. Имате ли подобни намерения за новия шампионат?
Продължавам да имам картотека. Предният полусезон се наложи да вляза в игра, защото имахме доста контузени и наказани състезатели. Изпитах странно чувство да съм отново на терена, но истината е, че е хубаво. Ако се наложи, ще играя отново.
Все още визитната картичка на футболиста Анатоли Тонов е по-респектираща от тази на треньора. Имате ли амбиции в това отношение?
Мисля, че все още съм млад за треньор. Подкрепям теорията, че трябва да минеш през най-ниското ниво и постепенно да се изграждаш. Това е пътят, а не както се вижда напоследък - много колеги, по-млади от мен, започват направо в „А” група. Донякъде е добре, но ако имат късмет и отборът тръгне. В повечето случаи обаче става катастрофа, президентите не са доволни и ги изритват. Радвам се, че мога да работя и се старая да постигам успехи с тимовете, в които съм, за да се изграждам като добър треньор. Подчертавам, че и като футболист, и като наставник не съм изпадал с отборите си в долна група. Ще се старая винаги тимовете ми да вървят напред, да са в челото на класирането и да влизат в по-горни дивизии.
