Вчера беше Спасовден. Честно си признавам – нямах никаква представа, че е рожден ден на Бойко Борисов. Случайно видях в няколкото сайта, които преглеждам всяка сутрин, че бил нервен и кисел. Защо – не знам, не си направих труда да науча. Разбира се, в предишни години съм чел и съм гледал снимки по вестниците как тогавашният премиер получава подаръци и поздравления, но не съм се замислял за връзката между рождения ден на бившия министър-председател и Спасовден. А може би е трябвало…
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!” е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа хора. И рядко я разказват, щото е срамотна.
Според етнографски източник от Лом, мома с голяма „кукувица” (женски полов орган) се заженила. Всъщност, ето го и оригиналът. „Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакви ядове. Ма кога довеле булката и младоженеко като погледнал и като му рипнал курецо – и трапезата се дигнала у небеси. А на връо й бил попо и се молел „Господи, спаси ме!”. И се носил у небеси, и се кръстел, и се веел, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си озапти силата и попо се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попо кръстил тоя ден Спасовден и оттогава у Лом си е останал адет тоя ден много да се тачи. И попо, като паднал, казал на момата с големата кукуля „Те ти, булка, Спасовден!”, та оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, дека Господ му дава изневиделица”.
Може и съвпадение да е. Кой кого от какво ще се спасява – не е моя работа.
И днес, 14 юни, не е случаен ден. Справка с куче Гугъл показва, че през 1856 година се е родил Димитър Благоев, основоположник на комунизма в България. Но пък, от друга страна, ако беше жив, щеше да празнува и Ернесто Че Гевара, емблематичният революционер, роден през 1928 година. Само че… на същия ден през 1864 година се е родил Алоис Алцхаймер, немски психиатър и невропатолог, който пръв в света публикува случай на пресенилна деменция. По-късно колегата му Емил Крепелин я нарича болестта на Алцхаймер. Тя се изразява в странни поведенчески симптоми и загуба на краткотрайната памет.
Сега някой ще попита защо Гугъл да е куче. Ами куче е. На една позната от Канада кучето наистина се казва Гугъл. Съвсем обяснимо – Гугъл е най-голямата търсачка. А когато ти трябва нещо, казваш на кучето „Търси!” и то веднага го намира. Защо тогава да не е и куче? Както Ейти е най-лесно запомнящото се име за домашен любимец, а е и доста по-оригинално от Рекс, Бъки или Фънки, например. Винаги можеш да подвикнеш на тварта – куче, котка, заек, хамстер, папагал или каквото и да е – „Ей, ти!”.
Отплесвам се. За болестта на Алцхаймер ми беше думата. Премиерът Пламен Орешарски разправя, че България никога не е била на по-лошо дередже от сегашното. Забравил е, завалията, купоните и липсата на гориво в бензиностанциите по времето на Андрей Луканов, забравил е инфлацията и заплатите от по три долара по времето на Жан Виденов. Нека да не дудне – българинът не се плаши толкова лесно. Ако нещо не е както трябва, добрият стопанин запрята ръкави и го оправя. Ама предишните управляващи правили това, вършили онова – и всичко на кестерме, както казват по моите географски ширини. Като не им харесва – моля, да напълнят софийското метро с пръст, да разринат магистралите и да върнат блатните кокичета където си ги е посадил Господ. Така де – нихната мама, щом не са си свършили работата като хората.
В края на миналата седмица минаха матурите по български език и литература. Всички вестници публикуваха бисери на зрелостниците. Не е смешно, тъжно е. Но е тъжно и за самите проверяващи.
„Всичко, що синее и зеленее – това е България.”
В изречението има неоспорима логика. Друга бира е, че някой не я е разбрал. В „Зимоковецът” Тери Пратчет пише „Вещица, която не ще да носи черно. Не ами, дай й на нея зелено и синьо, като зелена трева под синьо небе. Тя се осланя на силата на баирчините си”. Оригиналът „Wintersmith” е публикуван във Великобритания през 2006 година, но на български език като „Зимоковецът” излезе едва преди десетина дни. Наистина няма как да са я чели, както и всички останали книги, впрочем…
„Яворов е написал стихотворенията „Арменци”, „Евреи” и „Баджанаци”.”
Зрелостникът е достатъчно добре подготвен от самия живот, а и за бъдещето си, което му предстои. Нужно ли е да припомням „Батко и братко”, „Котараците”, Братя Галеви, АЕЦ „Белене”, ако щете, че дори и Ханку брат? Съвсем между другото, адвокатът на Цветан Цветанов – Менко Менков, защитаваше и Братя Галеви, и Данчо Пръча. Не че има нещо общо, може да е и съвпадение.
„В третия стих се казва как ги е продал кметът.”
Не смятам, че е необходимо каквото и да е тълкуване или доказване на противното.
„Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.”
Предполагам, че свети Ксенофонт и дружината му, които българската православна църква почита на 26 януари, също са обичали всеки стрък и всеки клон от родината. Също и светите мъченици Юстин и дружината му – 1 юни, светите мъченици Трофим, Теофил и другарите им – 23 юли, свети Ермолай и другарите му – 26 юли, свети Агатоник и дружината му – 22 август, свети Калистрат и дружината му – 19 септември. А на 16 юни се почита свети мъченик Евтропий четец, което си е пар екселанс говорител. Не знам защо в тазгодишния църковен календар името му е изпаднало. Не вярвам да е съгрешил нещо. На практика, кажи-речи, при нашите природни дадености, всеки стрък е билка или става за салата, а от всеки клон може да се направи вино или ракия.
Вярно, има и неудачи. През 2011 година зрелостниците писаха за стихотворението „Левски” на Иван Вазов.
„Левски прилича на работник на нива. Той върви, а зад него жълтее семето му.” Така и авторът – той пише, а зад него жълтее…
„Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва.” Истина е – във виното е мъдростта, в ракията – силата, а във водата – микробите.
„Слово има голяма сила. Ако не беше то, може би никога нямаше да надвием над другите биологични видове.” Е, някои от нас не са надвили.
Тези деца не са тъпи. Те са на онова ниво на интелекта, до което са могли да достигнат. Учителите нямат никаква вина – те са професионалисти и са направили всичко, което е необходимо, само защото демокрацията не им е позволила да сторят повече. Тъпи са родителите, които са допуснали децата им да станат това, което са.
Така е и с престъпността. Когато на едно петгодишно цигане баща му, майка му, дядо му, баба му, прадядо му и прабаба му крадат, за да изхранват родата, то научава за цял живот, че кражбата не е нищо повече от малко по-рискова работа и също толкова почтена, колкото останалите професии. Всички твърдения, че кражбата е лошо нещо, са абсурдни, защото ако мама и тате не са успели да гепят нещо, ще се заспива на гладно. От тази гледна точка кражбата е хубав занаят, защото след нея на всички им е добре.
Айде чао! До следващия петък, ако са рекли едни светли личности.
