Едва ли има човек, който не е изпитал болката от несподелената любов. Болката, която усещаме, когато копнеем за този, в когото сме влюбени и бихме дали всичко да бъдем заедно, а той не изпитва същото… Дните и нощите ни са изпълнени с мисли за него, сърцето ни прелива от любов и желание, но нашият избраник нехае за това… Опитите ни да го накараме да ни забележи и да се влюби се оказват неуспешни. И въпреки неугасващата надежда, че ще можем да разпалим любовта в него, той продължава да бъде все така безразличен… Повечето хора изживяват много мъчително несподелената любов. Когато не отговарят на чувствата им, те се усещат отхвърлени и неприети, сякаш са недостойни и незаслужаващи любов. Самочувствието им спада, случва се да стигнат до депресивни състояния или настроението им се мени от отчаяние до еуфория (когато проблесне надежда). Подобни преживявания са част от живота и израстването. В някои случаи обаче, тези истории започват да се повтарят и каквото и да правим, отново и отново привличаме един и същи тип отношения (както съм писала в статията – Защо историите в живота ни се повтарят? ). Тези, в които се влюбваме не се интересуват от нас и обратно – тези, които се влюбват в нас, не ни привличат. Постепенно в нас се затвърждава убеждението, че това е природен закон или съдба, от която не можем да избягаме. Многобройните изживявания на болката и разочарованието от несподелена любов ни карат да си мислим, че любовта не съществува или е привилегия само за избрани, а ние не сме сред тях. Много от вас ми пишат и споделят именно за подобни повторения на едни и същи преживявания. Често ме питате – “Защо привличам несподелена любов, защо винаги се влюбвам в хора, които не ме харесват? Защо в мен се влюбват такива, който изобщо не ме привличат? Какво не е наред в мен? В мен ли е причината?”
