Грануломатозният мастит е рядко хронично възпалително заболяване на млечната жлеза, при което в тъканта се образуват грануломи. Грануломът представлява ограничено струпване на възпалителни клетки, предимно видоизменени макрофаги, което възниква при продължителна имунна реакция. Макрофагите са клетки на имунната система, които поглъщат и разграждат увредена тъкан и микроорганизми.
Заболяването се среща най-често при жени в детеродна възраст, обикновено в първите години след раждане или кърмене. Проявява се с болезнено уплътнение и зачервяване на кожата, а понякога с абсцеси и фистули. Уплътнението, промените в кожата и находките при образните изследвания могат да наподобяват рак на гърдата, затова за потвърждаване на диагнозата е необходима биопсия.
Какво се случва в тъканта на гърдата при грануломатозен мастит?
Млечната жлеза е изградена от дялчета, в които се образува млякото, и от млечни канали (ductus lactiferi), по които то се оттича към зърното. При грануломатозния мастит възпалението е съсредоточено предимно в дялчетата, където се натрупват видоизменени макрофаги, многоядрени гигантски клетки, лимфоцити и неутрофили. При по-изразено възпаление грануломите нарушават строежа на жлезистата тъкан и могат да образуват твърда маса с неясни граници. Понякога се появяват гнойни огнища, които могат да достигнат до кожата и да образуват фистули. Така възниква уплътнение, което при опипване и при образно изследване трудно се отличава от тумор.
Причината за грануломатозния мастит не е изяснена. Според една от хипотезите задържането на секрет може да увреди стените на млечните канали и част от съдържанието им да попадне в околната тъкан, предизвиквайки възпалителна реакция. При част от случаите се открива бактерията Corynebacterium kroppenstedtii, която е свързана с особен подтип на заболяването. При него във възпалените дялчета на млечната жлеза се наблюдават малки кухини, съдържащи мастни капки и обградени от неутрофили. В някои от тези кухини се откриват и бактерии.
Защо образните изследвания не могат да изключат рак?
При ехография най-честата находка е неправилна хипоехогенна маса с разклонения в околната жлезиста тъкан. Хипоехогенна е област, която отразява по-слабо ултразвука и изглежда по-тъмна от околната тъкан. Неправилната форма и неясните граници са и белези на злокачествен тумор, а уголемени лимфни възли в мишницата могат да се наблюдават както при възпаление, така и при рак на гърдата.
При мамография най-често се вижда огнищна асиметрия или плътна маса с неправилна форма. При магнитен резонанс грануломатозният мастит също не се разграничава надеждно от рак.
За потвърждаване на диагнозата се извършва дебелоиглена биопсия. При нея се взема цилиндър от тъкан, който позволява под микроскоп да се установи разположението на грануломите спрямо дялчетата. При тънкоиглена аспирационна биопсия се извлича клетъчен материал, който не позволява толкова надеждна оценка на строежа на засегнатата тъкан.
Хистологичното изследване помага и за разграничаването на грануломатозния мастит от туберкулозния мастит (туберкулоза на млечната жлеза). При туберкулоза грануломите обикновено не са съсредоточени около дялчетата и могат да съдържат казеозна некроза (разпаднала се тъкан с вид на извара). При съмнение за туберкулоза са необходими допълнителни микробиологични изследвания за установяване на патогена. Разграничаването на двете заболявания е важно за лечението, тъй като кортикостероидите могат да влошат неразпозната туберкулозна инфекция, ако се прилагат без лекарствата на туберкулозата.
Как се лекува грануломатозният мастит и защо се връща?
Единен утвърден протокол за лечение на грануломатозния мастит няма. При по-леко протичане може да е достатъчно наблюдение без лечение. Кортикостероидите, приемани през устата или инжектирани в засегнатата тъкан, потискат възпалението. При рецидивиращо или трудно повлияващо се заболяване се използва и метотрексат, който потиска имунната система. Антибиотици се назначават при установена бактериална инфекция или при наличие на характерни изменения в тъканта, свързани с бактерии от рода Corynebacterium. При образуване на абсцес може да се наложи дрениране (извеждане на събралата се гной), а хирургично отстраняване на засегнатата тъкан се обсъжда, когато останалите лечения не дават резултат.
В метаанализ от 2024 г. са обобщени 59 проучвания с участието на 3035 жени с хистологично доказан идиопатичен грануломатозен мастит. Идиопатичен означава, че причината за заболяването не е установена. При лечение само с антибиотици възпалението отминава в 72% от случаите. При комбинация от кортикостероиди и операция ремисия се постига в 99% от случаите, а рецидив настъпва при около 5%.
Измененията в млечната жлеза могат да останат видими при образните изследвания дори след изчезване на оплакванията. Наличието на остатъчни изменения понякога е свързано с повишен риск от рецидив, затова контролните прегледи продължават и след клиничното подобрение.
/www.puls.bg





