Паметна вечер с тематична етнографска експозиция в чест на големия български етнограф, фолклорист, историк, общественик и духовник Димитър Маринов организира Община Лом съвместно с Националния етнографски музей при БАН. На юбилейна вечер по повод 180 години от рождението на бележития учен ще бъдат показани обредни хлябове, шевици, елементи от народни носии и артефакти от материалната култура на българина, на чието събиране и описание Димитър Маринов посвещава голяма част от живота си. Представители на Община Лом и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ще изнесат тематични доклади и слова за приноса, научното наследство и историческото значение на делото на Димитър Маринов. Събитието ще се състои на 20 октомври, вторник, от 17 часа в Историческия музей, гр. Лом.
Паметната вечер, посветена на Димитър Маринов, е част от инициативата на Община Лом „Памет и почит“, която е насочена към личности и събития от богатото минало и настояще на гр. Лом с особен принос към богатото културно-историческо наследство.
Димитър Маринов е един от най-видните представители на българската възрожденска интелигенция. Най-видният ученик на Пишурка, Маринов е олицетворение на Пишурковия идеал за образован българин, милеещ за града и отечеството си. Делото на Маринов прехвърля далеч пределите на родните му места, а и на България. Той се отдава на това да изследва, събира и систематизира извори за българската духовна и материална култура от всички български краища. Димитър Маринов ще отдаде живота си на своите етнографически търсения и ще положи основите на българската етнография, за да основе и Народния музей у нас, след като вече е бил и директор на Народната библиотека.
Така освен 180-годишнината на своя патрон, Националният етнографски музей при БАН чества и 120 години от своето основаване.
Народният етнографски музей (който през 1968 г. получава статут на Национален) и Националният археологически музей са наследници на най-стария музей в България – Народния. Той възниква въз основа на сбирка от етнографски и археологически артефакти, показани на I търговско изложение в Пловдив през 1892 г. По идея на Димитър Маринов, със сериозната подкрепа на тогавашния министър на просвещението – големия български етнограф проф. Иван Шишманов, през 1906 г. откриването на Народния етнографски музей става факт.
Димитър Маринов е автор на едно от най-фундаменталните изследвания за българската етнография и култура – „Жива старина“. Поредицата разглежда почти всички страни на традиционния живот: народните вярвания и суеверия, семейните отношения, раждането, сватбата и смъртта, празничния календар, облеклото, жилището, храната, народната медицина, обичайното право. Димитър Маринов превръща отделните фолклорни свидетелства в картина на цялостния обществен живот и събира, систематизира и съхранява завинаги същността и паметта на българската народна култура.
„Памет и почит“ пред делото на Димитър Маринов!
