Археолози откриха останки от ранновизантийска крепост под „Баба Вида“. Така учените вече определят Видин като „градът на четирите крепости“ - заедно с античната Бонония, средновековния замък „Баба Вида“, османското укрепление Калето и новооткритата крепост.
Находката е напълно непознат до момента елемент в историческата топография на града, за който досега е липсвало археологическо потвърждение.
Това е едно от най-значимите открития във Видин през последните години. Проучванията в крепостния ров на „Баба Вида“ потвърдиха съществуването на неизвестно досега ранновизантийско фортификационно съоръжение, изградено между IV и VI век.
Новината беше съобщена от ръководителя на разкопките д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин при представянето на резултатите от тазгодишния археологически сезон.
Мащабна отбранителна стена
Разкопките, започнали през миналата година, са разширени с още 25 квадратни метра. Археолозите са установили, че разкритият каменен зид продължава в посока югозапад – североизток, широк е около 1,8 метра и има масивен фундамент – доказателство, че е бил част от сериозно отбранително съоръжение.
Стратиграфските проучвания показват, че стената е изградена върху пласт от IV век, а откритите материали около нея се датират от VI век, което позволява сравнително точно определяне на периода на строежа.
Монети на Констанций II потвърждават датировката
Сред най-ценните находки са две бронзови монети на Констанций II, син на Константин Велики. Те са отсечени в античната монетарница Сисция и датират от IV век.
Според археолога-нумизмат Фионера Филипова именно тези находки потвърждават ранната датировка на новоразкритото отбранително съоръжение.
Освен тях са открити и имитативни монети по образец на византийските императори от династията на Комнините, които предстои да бъдат почистени и подробно изследвани.
Следи от пожар през Второто българско царство
Археолозите са попаднали и на останки от силен пожар във вероятна паянтова постройка, датирана към XIV век. Според специалистите това е ценна информация за живота във Видин по времето на Второто българско царство.
Археологът Емил Ванков смята, че откритото съоръжение променя представите за историческата топография на града.
„Ако досега наричахме Видин град на трите крепости, вече можем да говорим за град на четирите крепости“, казва той.
Досега не са съществували археологически доказателства за ранновизантийско укрепление именно на това място.
По време на тазгодишните разкопки са открити още около 30–40 чугунени гюлета, голямо количество керамика, артефакти от бронз, желязо, кост, олово и стъкло, мощен османски културен пласт, който показва, че през Османския период ранновизантийската крепост вече не е изпълнявала отбранителните си функции.
Въпреки ограниченото финансиране екипът е успял да приключи проучванията. Община Видин е осигурила допълнително 30 700 евро, като част от средствата са насочени към разкопките при „Баба Вида“, а останалите – към античния град Бонония.
Според д-р Ваня Ставрева, макар изследваната площ да е сравнително малка, резултатите са изключително ценни и хвърлят нова светлина върху една от най-слабо проучените страници от историята на Видин.
Разкритата до момента структура е с обща дължина шест метра и десет сантиметра и е широка около метър и осемдесет. „В същото време коренно се различава от градежите на Антична Бонония. Там стените са много по-масивни и начинът на строителство е доста по-различен“, отбеляза ръководителката на разкопките д-р Ваня Ставрева.
Тя изрази надежда, че археологическото проучване ще може да продължи и догодина. „Струва си по много причини – не само от научна гледна точка, а и защото това нещо ще може да се експонира и посетителите на „Баба Вида“ да го виждат“.
Финансиране за разкопки на това място ще бъде осигурено и догодина, увери заместник-кметът по финансите Мартин Дончев. „Разбира се, за нас като община е много важно да покажем колкото се може повече от видинската история“, подчерта той.
„Видин е град с богата история. Сега е времето да покажем Видин на света“, смята зам. кметът Борислава Борисова.
