Живелият в Лом поет обичал града до последно.
Лом е дал на България и света десетки именити личности във всяка една сфера на обществения ни живот. Повечето от тях са свързали завинаги живота и делото си с крайдунавския град и са го носили вечно в сърцата си. За съдбите на такива ломчани е писано много. Но съществуват редица видни имена, свързани с Лом, за които малко се знае и на които Лом е повлиял значително. По волята на съдбата те са обвързани по един или друг начин с града, който ги е мотивирал и спомогнал за тяхното развитие, а те са го възприели завинаги като свой.
Една такава личност, прекарала значима част от живота си в гр. Лом, е големият поет от края на петдесетте и шестдесетте години на миналия век Владимир Башев. Негов е култовият рефрен: „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ от вечното му стихотворение „Размисъл“.
„Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Ний не щем нито славата, ни участта
на големите гении!
Просто трябва
да имаме нежността
на оная незнайна женица,
дето първа втъкала е прелестта
на земята ни във шевица“…
Не по-малко популярно в онези години е и изпятото от Мариана и Тодор Трайчеви стихотворение „Рисунка“, припявано от цяло едно поколение.
Владимир Дамянов Башев е роден на 28 юли 1935 година в София. Баща му Дамян Башев е юрист. След работа в Шумен през 1940 г. е назначен за прокурор и получава възможност да избере разпределение между Габрово и Лом. Той избира Лом, привлечен от европейския облик на града и красотата на Дунав. Така бъдещият поет прекарва шест от най-важните години на своето детство – от 1940 до 1946 г. – в крайдунавския град. Именно тук се формират първите му впечатления от света, които по-късно ще намерят отражение в неговата чувствителна и човечна поезия.
В Лом Башеви се настаняват в красивата къща на семейство Табакови срещу читалището, на ъгъла на главната улица и ул. „Петър Берковски“. По това време там, на първия жилищен етаж, живее основателят на музея в Лом и един от най-успешните кметове на Шумен д-р Петър Кърджиев. Предполага се, че той посреща и настанява семейство Башеви от Шумен в Лом. В Табаковата къща те заживяват в апартамента на Надежда Табакова на третия етаж с изглед към главната. Именно там обожавал да стои и да наблюдава през чаровния еркер оживлението около културните събития пред най-старото читалище у нас малкият Владимир Башев. Така го помни неговият приятел от детинство – уважаваният ломски учител и виден културен деятел Емил Замфиров – Дуки.
„Владко беше едно много мило, тантуресто дете, което и днес виждам да наблюдава любознателно света от високото на еркера. И сякаш всеки миг ще ми даде знак отгоре да го изчакам. Ако случайно не бе на прозореца, аз свирвах три пъти, той се показваше и щом ме зърнеше, хукваше по дървеното стълбище надолу. Често замръквахме у нас или у тях. От малък имаше влечение към поезията. През годините поддържахме дружески отношения. Владко никога не забрави годините, прекарани в Лом. Като студент често му гостувах. Той винаги разпитваше и се интересуваше от Лом“, разказваше по-късно с умиление Дуки пред съвременници.
Доказателство за думите на Емил Замфиров, че Башев никога не прекъсва връзката си с Лом, е приятелството на поета с големия диригент и композитор с ломски произход Виктор Райчев, който е брат на композитора Александър Райчев и на оперния диригент Ромео Райчев. По музика на Виктор Райчев Владимир Башев в съавторство с Панчо Панчев пишат либрета.
През 1946 г. семейство Башеви се установява окончателно в София. През 1953 г. Владимир Башев завършва гимназия с пълно отличие. Приет е в специалност българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като ученик Владимир Башев проявява необикновен литературен талант. В седми клас печели конкурс с текст за пионерски марш, а през 1950 г. публикува първото си стихотворение – „Мир ще бъде“. По-късно става член на литературните кръжоци, ръководени от Давид Овадия и Добри Жотев, когото винаги определя като свой първоучител.
От 1957 до 1967 година създава седем стихосбирки: „Тревожни антени“ (1957), „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Желязно време“ (1962), „Нецелунатите момичета“ (1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1966) и „Ателие“ (1967) – издадена посмъртно.
От 1957 до 1958 г. Владимир Башев работи в редакцията на вестник „Народна младеж“, от 1958 до 1963 г. – във вестник „Работническо дело“. През 1963 г. той е първи главен редактор и един от основателите на вестник „Пулс“, а заместник-главен редактор на вестник „Литературен фронт“ е в периода 1964–1967 г.
Поетът Владимир Башев загива трагично на 19 ноември 1967 г., едва на 32-годишна възраст, при автомобилна катастрофа в София.
Според биографичните сведения и публикациите на Националния литературен музей и БНР катастрофата става на бул. „Цариградско шосе“, в района на тогавашния Полиграфически комбинат. Обстоятелствата около произшествието не са напълно изяснени, поради което през годините са съществували различни предположения, но няма официално потвърдена версия, която да надхвърля установения факт, че е загинал при автомобилна катастрофа.
Смъртта му прекъсва един от най-ярките поетически пътища на поколението от 60-те години. Само месец по-късно, през декември 1967 г., посмъртно излиза последната му стихосбирка „Ателие“, а през 1969 г. тя е удостоена с Димитровска награда.
Наричат го Аристократа на Априлското поколение, извън рамките на което поставя в центъра на творчеството си човека, търсещ философския смисъл в живота и уповаващ се на любовта.
През 1969 година е учредена от вестник „Пулс“, чийто първи главен редактор е поетът и публицист, Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. Връчва се в Литературния кабинет „Владимир Башев“ на всеки две години съвместно с НДФ „13 века България“ на автор на стихосбирка до 32 години – възрастта, на която Владимир Башев си отива от този свят на 19 ноември 1967 година.
Всяка година около 28 юли – рождената дата на поета – Националният литературен музей организира възпоменателно честване пред неговия паметник в Борисовата градина. В програмата обикновено участват поети, литературоведи и носители на наградата „Владимир Башев“, които четат негови и свои стихове.
Улица в столичния квартал Гео Милев, както и читалището в с. Селище, общ. Благоевград, носят името на Владимир Башев.
В гр. Лом е жива паметта за него.
Памет и почит пред живота и делото на Владимир Башев.
