113 години от рождението на проф. Живко Ошавков
Община Лом се поклони пред паметта на един достоен наследник на славната просветителска школа на даскал Кръстьо Пишурка и неговите ученици Никола Първанов и Димитър Маринов. Редом с професорите Чирков и Дуриданов, проф. д-р Живко Ошавков оставя трайна следа в българската академична наука. Той е възпитаник на ломското педагогическо училище, създало в онези предвоенни години плеяда бележити учени и превърнало се в еталон за образование.
Именно старият, просвещенски, ломски дух ще превърне сина на македонските бежанци от македонската махала в Лом в СЪЗДАТЕЛ И ПЪРВИ ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО СОЦИОЛОГИЯ ПРИ БАН И ОСНОВАТЕЛ НА КАТЕДРАТА ПО СОЦИОЛОГИЯ ПРИ ПРИ СУ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“! Нещо повече. След чешките и унгарските събития, до които социологията е догматична наука, забранена и контролирана от комунистическите елити, благодарение на проф. Живко Ошавков социологията в България не само ще се еманципира, но и ще се превърнем в първата страна в целия Източен блок с Институт по социология.
Живко Ошавков е роден на 6 юли 1913 година в град Дебър, дн. Македония. След Междусъюзническата война градът му остава в Сърбия и семейството му емигрира в България. Установява се в Лом, където е омъжена една от по-големите сестри на Ошавков. Живко Ошавков тогава е на под две години възраст. Учи в местната педагогическа гимназия, а по-късно завършва философия в Софийския университет. На 20 години се жени за Вера Ошавкова, с която са съученици от Лом. От 1936 до 1939 година учи социология в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България е учител в освободения през 1941 година Цариброд и в Разград.
След 09.09.1944 г. отказва всички политически постове и дейност, които са му били предлагани, и кандидатства за преподавател в Софийския университет. Приет е, става доцент по философия (1948 г.), но малко по-късно напуска университета и преминава на работа в Института по философия при БАН. От това време датират неговите опити за реабилитация на социологията като наука в България. В онези години социологията (както генетиката и кибернетиката) е смятана за „буржоазна наука“, като е заменена с историческия материализъм като част от марксизма.
Да се поддържа противна идеологическа теза по онова време е колкото смело, толкова и опасно. Позицията на Ошавков предизвиква ожесточени спорове, дискусии и нападки, особено след трудното публикуване (многократно спиран от печат) на неговия труд, озаглавен „Историческият материализъм и социологията“ (1958 г.). Защитаваната от Ошавков теза е противна на официалното съветско схващане. Но той умело използва обстановката след „култа към Сталин“, за да се утвърди социологията в България като частна обществена наука, независимо от историческия материализъм. Естествено, започва трудната битка за институционализирането на тази наука. Ошавков успява.
През 1959 г. е създадена Българската социологическа асоциация (на мястото на отдавна несъществуващото „Българско социологическо дружество“). Ошавков е избран за председател на асоциацията още през 1965 г. и остава такъв до смъртта си (1982 г.). Той е основател и първи директор на Института по социология при БАН – 1968 г. През 1956 г. участва в Световния конгрес по социология в Амстердам. Не само успява да включи българската асоциация в Международната социологическа асоциация, но неговата роля е определяща за избора на България като организатор на VII Световен конгрес по социология, който се провежда през 1970 г. във Варна, и там е избран за вицепрезидент на Международната асоциация (с президент неговият колега и приятел от САЩ проф. Рубен Хил).
Живко Ошавков е един от малкото български учени в областта на обществените науки с голям международен авторитет и признание. Негови трудове, студии и статии са публикувани в специализирани социологически издания на френски, английски, руски и други езици.
Ошавков организира и ръководи двете големи социологически изследвания в България: „Религиозност на българското население“ (1962 г.) и „Изследване на града и селото в България“ (1968 г.). През 1975 г. по негова инициатива се създава Катедра по социология към Софийския университет. През 1970 г. излиза от печат първото издание на неговия основен труд „Социологията като наука“, в който разработва принципите на оригиналната си обща социологическа теория и идеята си за социологическата структура на човешкото общество.
Синът му Лъчезар Ошавков (р. 1940) е виден художник, който живее и твори в Париж, а дъщеря му Лидия Ошавкова е известна флейтистка.
Улица в Лом носи името на проф. Живко Ошавков, поставена е и паметна плоча в негова чест. За последен път е честван през 1989 г. със социологически четения за млади социолози, издадени в сборник.
Община Лом възнамерява от следващата година да възроди честванията в памет на проф. Живко Ошавков съвместно с Института по социология при БАН и основаната от него Катедра по социология при СУ „Св. Климент Охридски“.
Памет и почит пред делото на проф. д-р Живко Ошавков.
Бисер Тошев
