51 дни след Великден Монтана празнува своя духовен празник Свети Дух. Официално това за първи път е станало през 1936 година, но според исторически извори денят е събирал търговци от цялата страна още през 18 век. Идвали кервани от Гърция, Турция, Египет и Палестина. През 1939 година доходът от пазара бил 2 милиона лв., посетителите пък наброявали между 50 и 60 хиляди души.Общинската управа отчела голямото икономическо значение на Фердинанд и решава да организира панаир в деня, когато православната църква почита Светия Дух.
А той винаги е в понеделник, първия ден след Петдесетница, 51 дни след Великден.

“В миналото, като изключим търговията с ориз, Фердинанд не е бил известен като град с развита търговия. Този отрасъл от стопанството се засили след Световната война. Днес Фердинанд като търговски център заема видно място в Северозападна България”, пише в антропогеографските си проучвания Стоян Марков.
Пазарът на Фердинанд “по покупко-продажбата на добитък, по сключените сделки, както и по броя на посетителите, заема първо място в Царството”.
Дрехи, цървули, обуща, грънчарски изделия и разни дреболии се продавали на площад “Училищен”, северно от него били сергиите с манифактурни стоки, на площад “Алеко Константинов” - тези със зеленчуци, на мястото на днешния площад “Жеравица” са предлагани дървеният материал и зърнените храни.
Покритият пазар за добитък бил в днешния център на площ от около 20 декара с “хубава ограда, железни врати и парапети”.
През 1939 г. на панаира са преброени 162 сергии, повече от петнайсет стрелбища, няколко менажерии, пивници, гостилници, кино, цирк и други.
След 1925 г. по-голямата част от Фердинанд вече добива “градска физиономия”, посочва Марков. Построени са училища, казарми, банки, болници. Обособени са площадите. На мястото на старата турска чаршия “се издигна нова с хубави магазини, хотели и пр”. Направен е градски водопровод. Построени са чешмите в местностите Парта и Сланището. Изкопани са 8 кладенеца и са закупени чугунени помпи за тях. На архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София е възложен проектът за електрификация на града.
През 1928 г. градът е електрифициран. След 1934 г. става областен център. Тогава вече тук има частна клиника и градска амбулатория. Открити са Втора концесионна аптека и Здравна съвещателна станция.

След 9 септември Свети Дух е анулиран като празник. През 1945 г. с декрет на правителството на Отечествения фронт Фердинанд става Михайловград в чест на загиналия година по-рано комунист и партизанин Христо Михайлов.
През февруари 1992 година Общинският съвет гласува, празникът на града отново да е денят на Свети Дух. Предложението е на съветника Любомир Мечков и е подкрепено от тогавашния Видински митрополит Дометиан.
Дали заради на-големия „говежди пазар“ в Царството от началото на миналия век, или по друга причина, и днес понеделник е пазарният ден на Монтана. Градът се изпълва с хора, а на общинския пазар сергиите се пръскат от стока.

Днешна Монтана коренно се различава от някогашен Фердинанд. Градът е географски, икономически, културен и спортен център на Северозапада. Тук свои бази имат едни от най-успешните родни фирми. Произведените тук велосипеди, акумулатори, водопроводни части, метални конструкции се изнасят в цял свят. Променена е градската среда.
Градът и общината са с особено ниска безработица спрямо средната за Северозапада. Равнището й за миналата година е най-ниското в региона – 3,9 на сто. Безспорни са успехите на възпитаниците на престижните гимназии - езиковата, математическата, финансово-стопанската и строителната. В града учат около 40 на сто от децата на цялата област.
Около 2500 са микро, малки и средните фирми в Монтана. Много от тях, не само български, но и чуждестранни, разширяват производствата си. Повечето са разположени в промишлената зона на града.
И ако в началото на 90-те години празникът не бе особено популярен и пищен, то днес той отново събира търговци и занаятчии от близо и далеч, организират се фермерски пазари, алеи на занаятите, а от години в дните около Свети Дух Монтана посреща танцови трупи от цял свят по време на Международния фолклорен фестивал.
“В 21 век Монтана уверено върви по нов път. Още през 161 година Марк Аврелий е оценил възможностите на района и тогавашен Монтанензиум получава муниципиално право, тоест гражданите тук имали същите права като тези в Рим. Днес Монтана преодолява с успех неблагоприятните тенденции, свързвани със Северозапада”, категоричен е Златко Живков.

Златко Живков отчита, че 2026 година е тежка година. В началото на юни държавата все още няма бюджет, а най-потърпевши от това са общините.
„Днес Монтана има с какво да се гордее. Нашият град е единственият в България, който носи най-старото си име. Монтана е географски, икономически, културен и спортен център на Северозапада. Понеделник пак е пазарният ден. И пак на Свети Дух посрещнахме гости от близо и далеч. Днешна Монтана е град, който придобива истински европейски облик, гордеем се с всичко постигнато, гордеем се с хората, които избраха да останат и да работим заедно за нашата Монтана.“, казва кметът Златко Живков.
В момента тече тотален ремонт на сградата на Младежкия дом. Предстои реконструкция и на сградата на драматичния театър „Драгомир Асенов“, която в момента е буквално опасна за живота и здравето и на актьорите и на зрителите.
Най-големият проект, по който се работи е реконструкцията на булевард „Трети март“ при северния вход на града. Проектът е на стойност 30 милиона лв. и се финансира от държавата през инвестиционната програма за общините.
През последните години млади хора, заминали преди време в чужбина, започнаха да се завръщат в общината. Повечето от тях търсят къщи в близките села. Това са хора, които работят за големи световни компании от домовете си.
Статистиката сочи, че градът Монтана, бързо губи младите си хора. Работа в града има, но заплатите са ниски и не могат да задържат образованите и търсещи изява.
СИТ

--900.jpeg)



