"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.
Проф. Габровски, София ще бъде европейска столица на неврохирургията през 2022 г. Новината за голямото признание към българската неврохирургия дойде от Дъблин, където преди броени дни се проведе годишното отчетно-изборно събрание на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS). Как се стигна до това признание?
Отсяването на кандидатите отне близо година. За щастие София се оказа победител. Успяхме да спечелим доверието на колегите и на общото събрание на EANS. Първата крачка по този път беше направена през 2016 г., когато бяхме домакин на един голям учебен форум за неврохирурзи от цяла Европа. След него имаше много добри отзиви по отношение на отличната организация, високия професионализъм и добрите условия. Изборът е и доверие към София като град, който отговаря на високите изисквания за такива престижни изяви. Към всичко това не е без значение и фактът, че България е една много добра дестинация с високо ниво на сигурност, богата и интересна история.
В България се налага впечатлението, че в последните години медицината се развива на високо ниво, но здравеопазването остава на средно, дори някои критици твърдят, под средното ниво. Дори високите технологии не са достъпни за не малко хора. Как ще коментирате тези твърдения?
Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца. Често пъти за операция там също се чака месеци. В България ние не оценяваме с какво разполагаме и какво предимство е лесният достъп до висококвалифициран специалист. Ако пациентът е от малко населено място, отдалечено от големия град, се налага да измине някакво разстояние, за да получи медицинска помощ от специалист, но това е така навсякъде по света. При нас обаче не се налага продължително чакане. Здравеопазването ни има доста предимства, но при нас негативното винаги надделява. В последните години се получи голямо технологично насищане с медицинска апаратура и иновативни достижения, за които дори не сме мечтали. Преодоляна бе една цяла епоха на технологично изоставане в медицината. В момента има множество лечебни заведения не само в областта на неврохирургията, боравещи с най-модерна апаратура на високо европейско ниво. Въпреки целия негативизъм, който се сипе върху здравеопазването, аз съм абсолютно убеден, че хората получават много по-добро и достъпно здравеопазване, отколкото преди десетина години. Не бива да забравяме откъде тръгнахме и каква беше технологичната обезпеченост, и каква е тя сега. Освен това, лекарите вече имат много по-голяма възможност да пътуват и получават допълващо обучение и квалификации в чужбина, което е съществено предимство.
Според данните на Евробарометър вече години наред се посочва, че половината от средствата в родното здравеопазване идват от допълнителното заплащане на пациентите. Как ще коментирате тези констатации?
По отношение на финансирането на здравеопазването имаме още много какво да се желае и какво да се прави. България е една от страните, в които парите, отделяни за здравеопазване като абсолютната стойност, са сред най-ниските в Европа. Същевременно доплащането от страна на гражданите остава високо. Безспорно е, че трябва да се мисли и работи за промяна.
Преди броени дни здравният министър Кирил Ананиев увери, че догодина ще има 200 млн. лв. повече за болничната помощ. Достатъчни ли ще бъдат?
Действително, очакваме догодина да има около 200 милиона лева повече за финансиране на болничната помощ. За първи път обаче се случва нещо друго, което според мен е много важно, но някак си остана малко встрани.
Кое е това много важно нещо?
За първи път сумата, която ще бъде дадена и ще получи здравеопазването, няма да отиде в т. нар. обеми, а ще отиде за увеличаване на стойностите на клиничните пътеки. Това означава, че ако цената за лечение през последните години е била почти една и съща, догодина тази тенденция ще се промени и ако бъдат излекувани същият брой пациенти, лечебните заведения ще получат за това по-голяма сума. Това е много благоприятно в няколко отношения и променя цялостно нагласите в системата. Броят на хоспитализациите в България е много над средния за Европейския съюз. Това показва, че на места има занижаване на критериите за хоспитализация. Причината е ясна – единственият начин да има достатъчно приходи в лечебното заведение е чрез прием на повече болни. Чрез осезаемо повишаване на цените на клиничните пътеки ще се намали това напрежението върху болниците и те ще могат да получат повече пари за един и същ обем дейност. Това е съществена промяна в мисленето и определено може да се каже, че е успех.
Обсъжда се нов здравноосигурителен модел, при който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде монополист, а ще бъде поставена в конкурентната среща на други здравноосигурителни фондове. Според вас това до какво ще доведе – до разпиляване на обществени средства за лечение или до по-стриктното им изразходване?
Позицията на Българския лекарски съюз, чийто заместник-председател съм, а и моята лична позиция е, че ако обществените средства се разпределят между повече здравноосигурителни фондове, нито здравното обслужване ще се подобри, нито ще се подобри качеството на оказваните медицински услуги. Разпиляването ще доведе до по-високи административни разходи. Съвсем друг е въпросът, ако има възможност за надграждане под формата на допълнителна здравна осигуровка или нещо подобно, над вече налична сума в НЗОК. Да се разпределят обаче наличните пари между повече фондове, би могло да се окаже фатално.
Ако ви бъде предоставена възможност да промените три неща в нашето здравеопазване, кои ще са те и как?
Първото нещо, по което трябва да се работи, е подобряване на контрола и дисциплината. Това означава да има едни и същи правила за всички участници и всеки, който иска да бъде на този пазар, да спазва изискванията по един и същи начин. Това е единственият път, по който могат да се създадат добри условия за лоялна конкуренция в името на по-доброто здраве. Тук трябва да се спомене дигитализацията и цифровите услуги на електронното здравеопазване. Те биха гарантирали прозрачност, дисциплина, равнопоставеност.
Второто е, да се намери начин за навлизане на повече пари в системата. Надграждащият модел на здравно осигуряване е един от вариантите. Така всеки, който иска да инвестира в здравето си и да има по-голямо спокойствие, ще може да го направи.
Третото…За трето има много кандидати – от остойностяване на труда в здравеопазване, през преориентиране на системата към профилактика, превенция и ранна диагностика, до въвеждане на по-справедливи методи за заплащане на извършената дейност с оценка на тежестта на заболяването и търсене на качество в резултата от лечението.
- Нещо в заключение?
- През тази седмица предстои денят на свети Иван Рилски – Чудотворец, ден на българския лекар. Искам да пожелая на всички колеги да го посрещнем със спокойствие, радост и гордост от достойната професия, която имаме. И, разбира се, да им пожелая здраве и успех за тях и за семействата им.
ВИЗИТКА:
Проф. Николай Габровски е трето поколение неврохирург
Зам.-директор е на „Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия
Национален консултант е по неврохирургия, председател е на Българското дружество по неврохирургия
Заместник-председател е на Българския лекарски съюз
Завършил е медицина в София през 1996 година, учи и в медицинския университет „Рене Декарт” в Париж
Специализирал е във Франция, Германия и Белгия
През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на Еuropean Brain Counsil
монитор
