Докато правителството се кани да строи магистрали, скоростни пътища и тунели и търси изчезналите за тях чували с милиони, хората в крайдунавското село Станево, на 20 км от Лом, се заеха сами с ремонта на единствения си път към света. От години шосето към Лом е надупчено от огромни кратери и достигането до магазини, държавни служби, лекари и аптеки е трудно, а понякога и невъзможно. След безброй напразни обещания, разбрали, че не могат да разчитат на държавата,в селото запретнаха ръкави и почнаха сами да кърпят ямите. Отначало ги пълнеха с тухли. "Къщи в селото - бол. Рушат се без хора, тухли има колкото искаш. Като не вдигаме вече къщи, ще зидаме пътища", обясняват. После решиха, че като ще вършат работата на държавата, ще я вършат както трябва - по държавните стандарти. Събраха пари, не че хората имат много, но без път за какво са им пари - ни хляб, ни лекарства могат да си купят. Събраха пари, мнозина дадоха, купиха чували с асфалт и с лопати и трамбовки сами запълват дупките. Вече са вложили 84 чувала асфалт, ще купят още 30-тина и пътят ще е готов, казват.
Та, Станево се оправя, не се осланя на държавата, управниците може да го отпишат от сметките си. То и без друго отдавна са го отписали. Но с тоя хъс и оправност на хората накрай България, защо пък държавата да не потърси помощ от Станево. Ако министър Шишков наеме бригада от крайдунавското село, като нищо за нула време ще направят и магистрала Хемус, и отсечките при Кресна и тунелите под Балкана. При това работят със собствени материали и без заплати. На кяр ще е държавата...
А пък ако министрите осигурят и материали, напр. тухли, като нищо станевчани ще иззидат под конец и едно шосе от Дунав до София през Петрохан. И тогава ще бъдем уникална
държава - столицата ни с жълти павета, пътищата - с червени тухли.
Любомир Йорданов
