Кистата на яйчника е едно от онези състояния, които ни звучат доста притеснително, но в повечето случаи се оказват напълно безобидни. Среща се толкова често, че дори изненадата не е самата диагноза, а страхът, който тя носи. Голяма част от кистите изобщо не са проблем, а естествена част от работата на яйчника.
Какво всъщност е киста и защо се появява толкова често?
Кистата на яйчника представлява малка, изпълнена с течност структура, която се образува върху или вътре в яйчника. Най-често тя се появява в резултат на нормалния менструален цикъл. Всеки месец в яйчника узряват фоликули. Това са малки торбички, които съдържат яйцеклетка. Когато един от тези фоликули не се спука навреме или се затвори след овулация, може да се задържи течност и да се образува киста.
Точно това обяснява защо кистите са толкова чести. Те не са болест, а по-скоро вариант на нормалния хормонален процес. При много жени се появяват функционални кисти, които изчезват сами в рамките на един или два цикъла, без никаква намеса.
Някои жени откриват кисти съвсем случайно, при профилактичен преглед или ехография, направена по друг повод. И тук идва първият важен момент: честотата им не означава непременно опасност. Яйчниците са активен орган, който работи циклично и динамично, затова подобни образувания не са рядкост.
Друг фактор е хормоналният баланс. Стрес, промени в теглото, интензивни тренировки или дори липса на сън могат да повлияят на овулацията. Когато този процес се разклати, шансът за образуване на киста се увеличава. Затова в различни периоди от живота, дали ще бъде юношество, след раждане или около перименопауза, кистите се срещат по-често.
Кога кистата се усеща и кога изисква внимание?
В много случаи кистите не дават никакви симптоми. Жената може да не подозира за тяхното съществуване. Когато все пак се проявят, най-честите оплаквания са лека болка или тежест ниско в корема, усещане за подуване или дискомфорт по време на движение или при полов акт.
По-рядко може да се появи по-силна болка, особено ако кистата се спука или усуче. Това са ситуации, които изискват по-бърза медицинска оценка, но те не са типични за повечето случаи.
Размерът и видът на кистата имат значение. Кистите биват два вида – функционални (които са най-често срещаните), патологични и доброкачествени кисти. Функционалните биват фоликуларни или кисти на жълтото тяло, които възникват след овулация, когато фоликулът се затвори и са изпълнени с кръв или течност. Другите кисти биват шоколадови кисти (ендометриозни), дермоидни кисти, които могат да съдържат тъкани като коса и нокти или цистаденоми.
Малките функционални кисти обикновено само се наблюдават и изчезват сами. По-големите или тези с различна структура се изискват допълнителни изследвания, за да се изключат други състояния.
Когато разберем, че това е често срещано и в много случаи временно състояние, напрежението просто намалява.
От гледна точка на наблюдението, профилактичните гинекологични прегледи са най-сигурният начин да се следи развитието на кистите. Не защото те са нещо страшно, а защото дават яснота дали се променят, дали изчезват или си остават.
Кистата на яйчника е добър пример за това как тялото работи динамично и понякога създава образувания, които изглеждат притеснителни, но те са част от естествения ритъм.
/www.puls.bg
