Месни Заговезни е първият празник от Великденския цикъл. Нарича се още Неделя Месопустна. Денят бележи края на консумацията на месо и поставя началото на подготовката за Великия пост.
Празникът има както религиозно, така и народно значение – той съчетава духовната подготовка за поста с богата семейна традиция и празнична трапеза.
Кога е Месни Заговезни 2026 г.?
Месни Заговезни 2026 г. е на 15 февруари, една седмица преди Сирни Заговезни, който се пада на 22 февруари и 8 седмици преди Великден, който през тази година е на 12 април.
В съботния ден преди Месни Заговезни се извършва помен в чест на мъртвите – Голяма задушница преди Великия пост. Ходи се на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино и се пали свещ. Раздават се подавки: жито, сирене и яйца.
Какво се прави на Месни Заговезни?
Месни Заговезни е ден на „заговяване“ – последният ден, в който се яде месо преди началото на Великденските пости.
Думата „заговезни“ означава „започвам да постя“ или „отказвам се“. От този момент нататък до Великден месото не присъства в хранителния режим на вярващите.
Празникът има и семеен характер. Според традицията:
Младоженците посещават родителите на булката и кръстниците;
Поднасят се дарове;
Семейството се събира на обща трапеза.
Какво се яде на Месни Заговезни
На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. Извършва се т. нар. „Заговяване“ с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. Думата Заговезни идва от “заговявам”, което означава “започвам да постя/отказвам се от месото”.
Трапезата на Месни Заговезни включва само месни ястия. Според народния обред младоженците на този празник трябва да посетят кръстниците си и родителите на булката, като им занесат дарове.
На Месни Заговезни се яде варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с мас и баница с месо.
Сирница – седмицата след Месни Заговезни
Седмицата след „Месни Заговезни“ се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни се яде много извара, сирене, масло и яйца. Сирница е подготовка на организма за най-дългите пости през годината.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. В тези дни младите искат прошка от по-възрастните. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. На Сирни заговезни се палят огньове и пак за драве се прескачат, играят се хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Неделя Месопусна – Неделя на Страшния съд
Църквата нарича седмицата до Месни Заговезни Неделя на Страшния съд и в църковните служби се припомня Евангелието от Матея, глава 25, в която Исус Христос слиза за втори път на земята и разделя хората, като на едните дава небесното царство, защото са били добри, а другите изпраща в Ада, защото са били лоши.
В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд.
Така Църквата припомня, че истинската подготовка за поста е в добрите дела, а не само в хранителните ограничения.
Какво не се прави на Месни Заговезни?
Няма строги забрани, но традицията повелява:
да не се започват важни начинания;
да не се проявява гняв и раздор;
да се търси помирение.
Празникът е преход между веселия зимен цикъл и духовната сериозност на поста.
